Не казвам, че не ми пука за нея. Пука ми и то много, но единствения начин да забравя/притъпя/ тея чувства, които съм имал към нея е да си втълпя, че ми е безразлична. Много трудно ми беше, но ето, че вече става и се чудя..не сбърках ли, като го поисках.. Също така е трудно да обикнеш някого (не да се влюбиш), трудно е и да го оставиш, но е невъзможно да го забравиш..Преди време се питах "Що за хора са тея момчета, които тръгват с 1 за да забравят друга..?" и ето, че вече имам отговора и аз станах един от тях..много ми е гадно за тея работи, но както казахте - оставяме ги надълбоко в сърцето си и продължаваме напред без да се самосъжаляваме..и след време се питаме " Аз ли бях онова влюбеното момче/момиче, което беше готово да умре за любимия си, само и само да получи малко любов от нейна/негова страна..? "