Значи дойде до нас и съответно го поканих...близо 3 часа сме седяли почти без да си говорим... предимно се гледахме и чат пат някой казваше нещо, той ми държеше ръката и я целуваше... и както си мълчахме каза че не иска да я пуска... каза че страшно съжалява.. аз му обнясних, че съжаленията не лекуват рани... и той ми обеща, че никога няма да се повтори... аз му казах че искам да скъсаме.. а той ми обясни как аз съм неговия живот, как не иска да ме пусне.. как съм вс за него и не иска да ме загуби, просто защото не може без мен... и пр и пр... та накрая уж останахме заедно... излизахме... той ми подари 1н огромен букет по случай празника... и се държа супер мило... Наистина бе мн внимателен...съзнавам че може би не е заслужавал да му простя и това нещо, а и не мислех да го правя докато той не се разрева и не ме гушна, казвайки, че дори да скъсаме всеки ден ще идва и ще виси пред нас само и само, за да ме види поне за малко :\ сега се надявам нещата да се оправят... и го предупредих, че това е бил последния път в който му прощавам :\
мн благодаря за вс съвети