Все още те усещам, под кожата си,
как дереш плътта ми отвътре!
И днес пак в стихията си,
едва ме пускаш да доживея утре!



Все още те усещам, в сърцето,
как дълбаеш дупки във него!
Кръвта го изпълва, както морето,
останка подобна и всичко е бледо!



Все още те виждам в очите,
безразлично усмихнат до сълзи,
но вече те няма в мечтите,
оставаш само ти мълвящ лъжи!!!