Е, ясно е защо пиша и то в тоя раздел. Преди време бях с момиче, което обичах наистина много. За пръв път обичах момиче и тя беше първото момиче, към което съм изпитвал такива чувства. Никога няма да забравя чувството да обичаш и да бъдеш обичан. Независимо какво става с мен, аз винаги ще си я помня такава, каквата ми я е запомнило съзнанието. Разделихме се, ето най накрая го казах, разделихме се по моя вина. Прекалено много я ревнувах и това я задушаваше. Не знам защо ревнувах, нямаше причина (дотогава). Никога не съм ревнувал момиче-даже и незнаех какво е това ревност. Винаги см приятел нещата със надсмешка или усмивка, но ревност - никога! И така, грешката ми беше, че лека полека й показвха ревността ми. И то беше грешка, защото с нея бяхме хем приятели, хем гаджета. Беше перфекна връзка, до момента, в който се осъмних, и аз не знам защо, в нея. Никога няма да я забравя и това е ясно. Мина време, започнах да се овладявам (след раздялата ни разбира се..) и аз лека полека започнах да се оттърсвам от тоя факт. Тя беше до мен през цялото време - опитваше се да ми помогне да забравя тези неща и да продължа напред или поне до толкова напред, че да ги оставя "тези чувства". Макар и да знам, че беше невъзможно - е, възможно е! Странното сега е, че нито ми е кофти, нито нищо. Е, вярно малко ми е кофти, но всеки отрязан е така. В последните седмици се държах така, както винаги съм си бил - без ревност и прочие и всичко беше перфектно. За момент се осъмних в това и я попитах..тя каза, че е категорична, че не иска да сме заедно, нито пък да иска връзка. Обясни ми и защо не искала и ми стана супер гадно за това, че ме е запомнила с единствената лоша страна на връзката ни - ревността. Боже толкова много се мразя заради тая постъпка - загубих момичето от нещо, което не съм и подозирал, че съм притежавал. Да беше някяо друга, ама то как да се появи като до тогава съм нямал такива чувства..пфф Винаги съм й показвал колко много значи за мен, винаги съм правел подаръци, винаги съм й правил комплименти, винаги съм й се "радвал" и тя винаги е оценявала това, но ги е забравила тези неща..Време е да продължа напред и нещата да ги оставя, пък кой знае..един ден може да сме заедно с нея.. Голямо чудо стана на Коледа..направо нямам думи =D> =D> =D> Но - кой както си го е послал..не мога да обвинявам никого за това..