Образа на Елмира "- от Тартюф

[rehab]

Хора трябва ми литературно-интерпретативно съчинение на тема : "Образа на Елмира "- от Тартюф колкото се може по-бързичко понеже е за братовчедка ми Благодаря Ви предварително.

Редактирано от-ЦвЕтИт0

1-ва точка.

7-ма точка.

[rehab]

Хайде размърдайте се малкоооо деееее

[koman]

а ти се научи да ползваш гугъл

[dany91]

Трябва ми нещо за Образа на Елмира от Тартюф на Молиер. Търсих в Google, но нищо не намерих! Моля ви помогнете ми!
Предварително благодаря на тези, който ще се заемат с тази задача!!!

[sweet_isabel]

Образите на герите в комедията “Тартюф”



Главният герой- Тартюф се появява едва във втора сцена на трето действие. С репликата си “Сложете бича там, до ризата корава” , отправена към слугата Лоран, Тартюф веднага насочва зрителя към основното си качество- лицемерното си набожничество. Още преди появата му той е вече завършен като портрет. За читателя остава само да свери създадената представа за него с поведението му. Епизодът с деколтето на Дорина разкрива двуличието и нравствената му поквара. Самубичуването и мнимото разкаяние пред Оргон, след като Дамис е разказал на баща си за срамната постъпка на измамника, показват умението му да скрива истинската си същност зад паравана на религиозното смирение и пълната му власт над наивника Оргон. Тъкмо увереността, че има влияние над него, кара Тартюф да забрави всяка предпазливост и да попадне в клопката, поставена му от Елмира. Скритият под масата Оргон чува не само любовното признание на мошенника, но и безсрамната му йезуитска мотивировка.
Молиер избира внимателно имената на своите персонажи. Италиянският глагол “truffare” означава измамвам. Тартюф означава измамник и напълно подхожда на неговата същност. Измамите си той извършва благодарение на своето двуличие. Във всеки епизод той носи някаква маска, най- често това е маската на набожния човек. В сцените с Елмира той си поставя друга маска- на искренно влюбения, който не може да скрие своето дълбоко чувство. Естествено първата маска той носи по дълго понеже тя му позволява да живее като паразит в дома на Оргон и да си осигори безгрижно бъдеще с млада жена и заслепен тъст. Пред г-жа Пернел и Оргон Тартюф играе ролята на светец, който редовно се моли “привежда бледен лик и хладната земя целува” , раздава милостиня и подчертава мнимото си равнодушие към материялните блага. Истинският Тартюф е алчен, жесток и коварен. Той не само не се отказва от дарението, което Оргон му прави, но се стреми и към зестрата на Марияна. Малко преди развръзката този лицемер заграбва имота на Оргон и се готви да изхвърли цялото семейство на улицата. Тартюф прибягва до шантаж- използва поверените му от Оргон документи на забягнал бунтовник, за да изпрати своя благодетел в затвора. Тартюф намира оправданиве за всяка своя постъпка и това е съвсем естествено за безнравствен човек, усвоил до съвършенство извартливата логика на йезуитите: влечението си към Елмира оправдава с нейната красота, присвояването на имота на Оргон- с желанието да го предпази от разхищенията на наследника му, наклеветяването на Оргон пред властта с необходимостта да изпълни дълга си към краля . Речевата характеристика също допринася за по пълното изграждане на образа му. Често срещаните в речта му изрази като “щедрият творец” , “вечното небе” , “грешник лих” , “небето повелява” , “зове ме дълг благочестив” и др. подчертават неговата лицемерна набожност.
Оргон е не по- малко интересен образ от Тартюф. Не случайно при поставяне на пиесата Молиер избира да играе ролята на Оргон. В доста отношения този персонаж е по сложен- почтен, но глупав; честен, но наивен; тираничен в семейството си, но всъщност несамостоятелен човек. Оргон е самотният, изолираният в семейството си човек, който влага цялата си амбиция на неудачник в Тартюф. Измаменото доверие, излъганите чувства- това е драмата на Оргон.
Всички останали персонажи в комедията се противопоставят на Оргон, г-жа Пернел и Тартюф. Това, което ги обединява, е решението им да изхвърлят от семейството натрапника и да възвърнат равновесието и нормалния им начин на живот. Поотделно всеки от тях разгръща свойте способности, за да бъде осъществена задачата. Клеан синволизира трезвия ум и уменията да вижда ясно намеренията на измамника, Дамис- енергията и буйността на младия човек, готов на всичко в името на справедливостта, Елмира- деликатност, чувствителност и женско очарование. Едно от най- ярките имена, което се откроява сред тях е Дорина. Тя носи в себе си и ведрата радост на младостта и непримиримостта на действения човек и остроумието на природната интелигентност. Благодарение на качествата си тя става и двигател на действието- чрез язвителните си и остроумни забележки и чрез показване на истинските подбуди на измамника. Нейната прямост е продиктувана от чувството и за справедливост и от искренната и привързаност към изпадналото в беда семейство на Оргон. Но това не е привързаност на прислужник към господари, а по- скоро на честния човек към хората, станали жертви на лицемерието и измамничество по своя вина.

[dany91]

Благодаря ти sweet_isabel за това че се опита да ми помогнеш, но в това има само 2 изречения за Елмира, а останалото е за Тартюф.
Благодаря ти все пак!!!

[dany91]

Хайде няма ли някой друг да се включи!
Нищо ли не знаете по тази тема!!!