В моя живот най-голямата любовна глупост е точно същата.И аз не му вярвам,само дето аз му подарих цяла една година от живота си,а после 2 години ревах като луда за него.А сега той също като теб се връща с теорията "Промених се".Не може да ни съдите за това,че не ви вярвам,но понякога си мисля,че и ние не сме прави....Понякога тия мелодрами са излишни-не е ли по-добре да сме щастливи заедно за малко,дори и да страдаме после,отколкото всяка минута да е страдание,защото искаме,а не можем да сме заедно.Не е ли по-добре да спрем да се преструваме на лесно раними-и ние ви жалим,колкото и вие момчетата-от днес до следващия.САмо дето при нас следващия се появява след по-голям период от време.И въобще това,което сами си направим,и Господ не може да ни го стори.И после вместо да обвиняваме съдбата,живота,любовта,хор та,света за това,че сме изпуснали щастието,по-добре да обвиним себе си.Защото както тя,така и аз изпускаме много ценен шанс,правейки се на раними и недостъпни.Много мислим и ние,ама на 2 половинката няма да я измислим,така че....отдръпни се,кажи й че си опитал,че винаги ще я обичаш,но след като тя не те иска няма как да се бориш повече.Гарантирам ти,че ще те потърси.А ако не те потърси-тогава какво търсиш още с нея?Тя не те обича просто. Успех,приятел,пожелавам ти много щастие и не забравяй,че на Коледа стават чудеса