Надежда всяка оставете...

[mid_get]

Ето, случи се, толкова неочаквано... Дори в моментите, когато бях подготвена да се случи най-страшното (макар че едва ли човек може да е подготвен за това) имаше някаква малка надежда. Тя оцеляваше докрай и водеше след себе си новото, обещаващо начало. И така...до следващия път, когато се наложеше да се пренастроя, да събера сили, за да се преборя с поредното препятствие, да превъзмогна мъката и да започна да пиша сценария за следващия епизод от нашата история. Прекалено много рани получих, докато се търкалях по трънливата пътека от Рая до Ада и обратно. Но знаеш ли, уморих се от това безспирно лутане. Навярно и ти. И въпреки всичко имах надежда, че и този път ще успея да запълня дупките по пътя, който ни свързва. Ала надеждата... да, тази, която ме спасяваше безброй пъти, вадеше ме от бездънните пропасти, не позволяваше да загубя волята и духа си, точно тя ме предаде, подведе ме. А ти, който до онзи ден ме убеждаваше, че трябва да забравя всички наши спорове, да оставя всичко в миналото и да мисля за настоящето и бъдещето, който разправяше как въпреки всичко, през което сме минали, не искаш раздяла, че не си представяш дори и седмица без мен, че любовта е по-силна от разни злободневни проблеми....и изведнъж реши, че трябва да спрем дотук. Да, може би така ще е по-добре и за двама ни, но недоумявам как може човек да промени мнението си за толкова кратко време.... Чувствам се слаба, че не успях да преборя и тази неволя, че изобщо позволих да се стигне дотук, съзнавам, че вината е повече моя. За минали неща не съжалявам, да - смазана съм, но въпреки това няма да се примиря.
Убедена съм, че това не е окончателното решение, не е последната дума, защото знам, че ме обичаш.
Я, май отново се появи надежда... Чудя се дали да й се доверя и този път...

Изобщо не знам защо пускам темата, просто искам да споделя с някой...

[zaicheee]

mmm vinagi trqbva da ima nadejda nali.. tq umira posledna... makar che dosta pati ni pravi da izglejdame glupavi

mmm vinagi trqbva da ima nadejda nali.. tq umira posledna... makar che dosta pati ni pravi da izglejdame glupavi

уж умирала последна, ама и нея някой трябва да погребе.

[ice_f90]

mmm vinagi trqbva da ima nadejda nali.. tq umira posledna... makar che dosta pati ni pravi da izglejdame glupavi

mmmmmm da taka e oba4e ponqkoga e podobre da zagarbim vsi4ko i da prodaljim napred kolkoto i da e trudno edin krai slaga na4aloto na ne6to novo i mojebi novi vazmojnosti i 6tastie i po golqma nadejda

[kifla]

....и изведнъж реши, че трябва да спрем дотук. Да, може би така ще е по-добре и за двама ни, но недоумявам как може човек да промени мнението си за толкова кратко време.... Чувствам се слаба, че не успях да преборя и тази неволя, че изобщо позволих да се стигне дотук, съзнавам, че вината е повече моя. За минали неща не съжалявам, да - смазана съм, но въпреки това няма да се примиря.
Убедена съм, че това не е окончателното решение, не е последната дума, защото знам, че ме обичаш.
Я, май отново се появи надежда... Чудя се дали да й се доверя и този път...

И аз като теб недоумявам ,но явно так е трявало да стане .Много пъти нестава така както сме си мислили и сме искали да стане.После ни боли ,но никога надеждата не ни оставя(или поне не мен) Гледай по -оптимислично на живота за напред \/

[kobrichka]

mmm vinagi trqbva da ima nadejda nali.. tq umira posledna... makar che dosta pati ni pravi da izglejdame glupavi

Да така е,винаги трябва да имаме надежда,защото една надежда може да ни промени живота.Живота има приливи и отливи,в момента си на дъното,но не знаеш утре какво те очаква.Може утре да си на върха.Затова както ти сама каза "Убедена съм, че това не е окончателното решение, не е последната дума, защото знам, че ме обичаш." Какво по-хубаво от това да знаеш,че един човек те обича.Пожелавам ти всичко да се оправи и да не угасва надеждата ти.

[crazy_style]

ахам .. ми добре обаче ако я нямаше тази надежда ... нямаше да се надяваме пезпочвено на всякви чудеса в любовта и изобщо в жовота...
все пак по-добре да очакваш наи-лошото , а да ти се случи наи-доброто.. отколкото да очакваш наи-доброто и накрая да се пре*беш ( извенете за израза)... и ако я нямаше тая надежда дето всички вярват толкова мн в нея.. хората щяха да страдат по-малко , или поне нямаше да се мъчат толкова.. като се надяват на нещо,с минимален шанс...
ако всеки даде на тая надежда да се всели в него , после наистина тя нама да умре лесно, и винаги ще се надяваш...и ще страдаш
няма смисал да се надяваме на нещо , по-добре да оставим миналото..и да продалжим напред.. пък квото стане.. защо да се мъчим и да спираме времето за някви безмислени надежди.. защо да спираме времето,ако има нещо да става,то ще става в бъдещето,а не в миналото