Цитирай Първоначално написано от mid_get
....и изведнъж реши, че трябва да спрем дотук. Да, може би така ще е по-добре и за двама ни, но недоумявам как може човек да промени мнението си за толкова кратко време.... Чувствам се слаба, че не успях да преборя и тази неволя, че изобщо позволих да се стигне дотук, съзнавам, че вината е повече моя. За минали неща не съжалявам, да - смазана съм, но въпреки това няма да се примиря.
Убедена съм, че това не е окончателното решение, не е последната дума, защото знам, че ме обичаш.
Я, май отново се появи надежда... Чудя се дали да й се доверя и този път...

И аз като теб недоумявам ,но явно так е трявало да стане .Много пъти нестава така както сме си мислили и сме искали да стане.После ни боли ,но никога надеждата не ни оставя(или поне не мен) Гледай по -оптимислично на живота за напред \/