Бездомно слънце едва свети в небето,
търсейки любов и топлина…
Има пъстри очи като на детето,
мъчи се със своята съдба!

Сломени спомени от лъчите му се спускат,
искат да намерят своят дом прекрасен…
А слънцето чака своя спътник,
за да не е само в този свят опасен!!!

Бездомно слънце плаче, изоставено,
ридае, вика…В ъгъла, прегърнало самота…
То – със моите малки ръце направено,
по детски навик...В името на любовта!

Бездомно слънце търсещо утеха,
силна капка любов и красота…
Облечено във жълта дреха,
окичено със детските неща…

Бездомно слънце, ела при мен!
Нека живеем заедно сега…
Така ти ще имаш дом пременен,
а аз ще бъда ЛЮБОВТА!!!