Имам същия проблем ... абсолютно ... По същия начин много ме обичат като стане въпрос за препис. Все пак мися, че не съм в някаква изходна позиция и напредвам лека-полека и затова ще ти кажа следното нещо: Ако в класа има групички, трябва да зи ибереш едната. Не може да бъдеш приятелка със 20 човека едновременно. Можеш да поддържаш добри отношения с всички в класа, но просто си избираш определените хора и ходиш с тях. Примерно накрая на часа пишеш бележка: Ей, къде ше ходите да ядете междучасието. Като ти кажат, питаш дали може да дйдеш с тях. Лека - пллека движиш се с тях, ходиш по оюкоридорите с тях, слушаш за какво си говориш и се обаждаш от време - навреме нали и няма да разбереш кога си се интегрирала и си станала част от един кръг от приятелки. Въпрос на време е да ги спечелиш, да ги накараш да ти се доверят ... и така. А за това, че ти викат "Ооо, бебчо", не обръщай внимание. Може да си с някаква сладка физиономийка като на бебе и затва, просто да ги кефиш, че си симпатяга Вникакъв случай, не смятам, че то цели да те обиди. Абе ... просто след като са те тромозели от пети до седми клас не може да очакваш изведнъж да се хвърлиш в дълбините на запознанствата и всичко да е било, както преди. Приеми, че нещо е прекършено и никога няма да бъде същото и толкоз - и мен ме тормозеха от четвърти клас нататък. Нищо не мога да напрвя. Това те променя като човек. Страха от общуване ще си остане, поне така мисля. Прави малки стъпки напред, напредвай полека, за да си сигурна, че после няма да избягаш и да се върнеш в изходна позиция. Това е ажното - като пистгнеш някакъв резлутат в общуването, после да не го заебеш и да си тръгнеш изплашена да не те наранят.