Тъй,да ви кажа моя проблем,който ме мъчи от 3 месеца насам.През Септември се запознах с едно момче. Тръгнахме да излизаме по кафета,дискотеки. Две седмици по-късно осъзнах,че съм се влюбила безумно в него. Той се държеше с мен страхотно - прегръдки,целувки по бузите и врата,смях и приказки часове наред,обръщения "сладуранке,сладка Деби,злато"...До момента,в който не замина за София. Спря да се обажда,да пише,не отговаряше нито на смс-и,нито в скайп. Най-добрия ми приятел,който се има с него ми каза да изчакам известно време. Да,ама файда нямаше никава. Когато се върна,вече ги нямаше прегръдките и целувките. Държеше се с мен абсолютно студено и резервирано. Питах го милион пъти какво става,има ли проблем,но не получих отговор дори веднъж. Той се отчуждаваше все повече, а аз се влювах все по-силно. Най-добрия ми приятел ме посъветва да го забравя,защото разликата ни в годините хич не е малка. После се оказа,че той е усетил,че не съм безразлична. Резултатът беше,че е казал на най-добрия ми приятел,че не изпитва нищо към мен и се отчужди още повече. Времето минаваше...Той се държеше с мен като с непозната, а аз плаках....опитвах се да удавя болката във водка,но нищо не стана. Много нощи подред сън не ме ловеше,а на него не му пукаше. Минаха 3 месеца,а аз още го обичам и още плача,щом се сетя за хубавите мигове,които сме преживели. Веднъж дори,когато бяхме на диско,в един момент се оказахме сами, а той ми се смееше насреща все едно нищо не се е случило. Не можах да издаржа и рязко се обърнах на другата страна. Една сълза се стичаше по лицето ми,а не исках той да я види. От тогава не съм го виждала. Най-добрия ми приятел постояяно ми казва,че между мен и него не може да има нищо..Докато един ден не ми каза,че знаел нещо,свързано с него,но не искал да ми каже,за да не ме нарани още повече...Но на Коледа думите сами излязоха от устата му: "Той си има прятелка,която много обича"...Предпочитах да ме беше убил,вместо да ми каже това. По-лошото е,че има и още. Но той отказва да ми го каже,защото съм щяла да се самоубия,ако рабера и сърце не му давало да ми каже..Зверски ме е страх от това нещо,което не знам и което би ме довело дори до самоубийство..Междувременн о разбрах и че той гледал на нещата от към забавната им страна и че за него това били лапешки работи...Къде отиде онова момче,което ме гушкаше всеки път,когато ме видеше и което до ден днешен обичам със цялото си сърце???