- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Как да се оправям с нашитее ??? Искам помощ плс ..
Оффф от каде да започна ... Нашите венаги ми слагат ограничения... Кога ще излизам ... от колко до колко и розни такива! много рядко ме пускат по-до късно или да спя в някой приятел! Даже сега ум наказана, защото съм миришела на цигари ... Как да кажа на нашите че вече не съм толкова малка ... искам малко свобода ... Моите ФР ги пускат до 11 - 12 на дискотеки това онова .. а аз си стоя като затворничка ... И какво да направя нашите да разберат че не съм малка вече и да не ме наказват ... А трябва на празниците да съм с приятелите си .. неискам да съм с нашите ... ВЪПРОСА МИ Е: И какво да направя нашите да разберат че не съм малка вече и да не ме наказват ...![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Искам помощ моляяяяяя Вииииии ..... Мерси предварително![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Както казах раждаме се да живееме,
не да ни казват к'во да праим, к'во да пееме.
Не признавам системата големи-малки,
има два вида хора - Достойни и жалки.
И на колко си години?
“The Wu ist the way, The Tang is the slang, The Clan is the fammily”
... I`m fighting a holy war in the mental! ...
Виж, аз цял живот съм имала проблеми с родителите си и съм се чудела какво да правя - в тях ли е грешката или в мен?
Е, стигнах до заключението, че ние, "днешната младеж", сме продукт на друго общество, друг начин на мислене. Това, което преди е било абсурдно, сега е допустимо и нормално. И оттук идва най-големият проблем във взаимоотношенията родители-деца.
Повечето родители са окей, нормални хорица, които виждат, че светът около тях се променя, но гадното е, че не всички са така.
Все още има хора (моите родители са типичен пример за това), които не желаят по никакъв повод и никакви обстоятелства да възприемат новото и различното. Те си живеят в техния свят отпреди 20години, карат си по техния коловоз и не излизат от рамките, нямат разчупено мислене, не желаят да се променят. Което от своя страна, разбира се, е донякъде нормално, тъй като те са изживели най-важните си години (които са оформили техните характери и разбирания) в различно време, и вероятността да се променят под влиянието на децата си е някак си абсурдна (както маминка обича често да казва - "От лайното си акъл не искам!").
Тааа.. това го написах, за да се опиташ да ги разбереш, доколкото е възможно. И може би като някакъв съвет - няма смисъл да се бориш с тях.
Аз водя война от 10-годишна и не съм постигнала нищичко, сега съм на 18 и все още крия, че пуша (не, че не знаят), все още майка ми клипва като луда, ако е 12 и не съм се прибрала (не, че се прибирам след всичките клипвания), виси ми на главата, за да уча (тя си въобразява, че ако не го прави, аз няма да уча, което не е вярно) и засега не ме е обвинила само за първата и втората световна война - не за друго, просто не съм била родена, иначе със сигурност съм щяла да имам пръст в това.
Идеята ми е следната - гледай си живота, не им противоречи и си трай. Това не означава, че трябва да си плужек, който няма мнение, просто ги манипулирай, накарай ги да си мислят, че си "послушното детенце", на което може да се има доверие. Оттам насетне ще почнат и отстъпки от тяхна страна (надявам се).
Опитай се да не бъдеш избухлива, да не крещиш, преговаряш, ревеш, щото това ще те отрови, а тях - ще изнерви. Резултатът ще е кофти и пак за твоя сметка.
Не си казала на колко години си.. възможно е да са донякъде прави, може да си малка още. Просто изчакай и обръщай всичко в твоя полза, доколкото е възможно.
Търпение му е майката - честно ти казвам, няма друг начин (ако са като моите родители).
Знам, че постът ми стана ужасно дълъг, но тъй като съм засегната от същия проблем, реших, че трябва да съм максимално изчерпателна и да съм ти от помощ.
Айде, успех и ако има още нещо, свиркай.
Собственост на Canis_Dirus
просто докажи на вашите че може да се разчита на теб като на голям човекнедей да ревеш за всяко малко нещо да се дърпаш и т.н. просто се дръж маалко по сериозно в тяхно присъствие и с времето те ще осъзнаят че може да ти имат доверие [ако наистина е така разбира се]
успех \
/
..
За цялата ни злоба в сърцето идва ден и всичко се връща... [!]
Пробвала съм и с воини,и с манипулации,и с мили очички...
Резултата е горе-долу еднакъв.
Никакъв.
Свикнала съм да лъжа и да крия всичко иии така...
Не знам...и аз сега съм ядосана много и няма да пиша повече,после може да постна пак...
ъхъ..Първоначално написано от fаke
пък и е явно, че си малка още..много ясно, че няма да те пускат
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
^ и естествено се пазиш, да не те сбарат..![]()
на колко си години? Това има значение, не може да си на 13-14 примерно и да обикаляш града по нощите.
Най-вероятно родителите ти са по-консервативни ии го правят за да те предпазят. Ако примерно е имало действия от твоя страна, с които си изгубила доверието им, направи така, че да си го възвърнеш до някаква степен.Не се заяждай безпричинно, не им отговарят, дръж се добре с тях. Примерно като ти кажат да отидеш да вземеш хляб - слизаш и купуваш, а не се правиш на интересна.
![]()
Your worst enemy is your self
Will you fight, or give in?
ami na 14 sym ...
Както казах раждаме се да живееме,
не да ни казват к'во да праим, к'во да пееме.
Не признавам системата големи-малки,
има два вида хора - Достойни и жалки.
Еми малка си. Нормално е да не те пускат, дори и ако не си направила нещео, с което да си им загубила доверието. Освен това си момиче, заради което се притесняват още повече. Ще мине време, докато започнат да те пускат.
За да ускориш процеса, не им противоречи много-много, покажи се като отговорна, учи по-усърдно (или се прави, че учиш), помагай вкъщи, направи се, че имаш разбирания, сходни до техните, спечели доверието им. Също ако ти познават приятелите ще е по-лесно, защото ще се притесняват по-малко.
Да,ве...
И аз съм на 14...
Тъпа раота...така е с децата![]()
При мене е дилемата-да ги запозная ли с гаджето...или не...а да им кажа ли...или не![]()
И ще си останат неосведомени май си,де...![]()
Уловката с представянето на гаджета/приятели е, че ако са квартални бандити, наркомани, прошляци или най-обикновени идиоти, по-добре да ги пазите в тайна. Но ако са нормални (според разбиранията на родителите ви), няма защо да ги криете.
Абсолютно същотоПървоначално написано от Madness
![]()
![]()
Не.
Абсолютно примерно дете е.Направо нямам думи...И само ми се кара,ако зема цигара/бира и ли нещо от сорта...
Не знам кво ни е събрало обаче не пуши,не пие,има прилично поведение в училище и прочее...
![]()
За това искам мамчето да знае,пък поне да има някво доверие,че ми писна да крия...
А ти си още един човек,който ме навежда на мисълта да и кажа.![]()
---
Добреее,сори за флуда и мерси на помагащия батко (:
трябва да разсъждаваш по трезво и да се поставиш на тяхно мястодръж се сериозно и им докажи че могат да ти имат доверие
![]()
And you were strong,and I was not..
My illusion,my mistake..I was careless,I forgot..
I did
And now when all is done..There is nothing to say..
http://www.album.bg/mallsy_/
ако го направи никъде няма да мръдне..Първоначално написано от SaD_KiD
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
Епъ както казаха другите-малка си.Аз съм на 15 и като се сетя за кви неща съм се блъскала като бях на 13-14...дискотеки не ти трябват,до късно не ти трябва да стойш,не ти трябва да си мислят,че си голяма,Повярвай.И мен не ме пускаха,и сега май не ме пускат,но who cares.По тъпи места вече ми мина мерака да ходя,даже и не ги питам,щото и да ми дадат и да не ми дадат,все ми е тая.Ако отида,ще изпусна една от много нощи по кафетата и ще излъжа наще,ако не отида ще поцъкам на компа и ще излъжа приятелите си.....И като бях колкото тебе като си постигнах целта-пускаха ме,изобщо не ме питаха къде отивам,с кого,какво ще правя,какво ще ям,имам ли пари...и просто осъзнах колко тъпа съм била да искам тези работи.Който иска да си ходи,аз лично нямам желание.И да ме викат и да ми се сърдят приятелите-не ходя.И майка ми да ме тика,както става напоследък-пак не отивам.
хаха еми можеПървоначално написано от _SL_
![]()
And you were strong,and I was not..
My illusion,my mistake..I was careless,I forgot..
I did
And now when all is done..There is nothing to say..
http://www.album.bg/mallsy_/
Mi nz kvo da ti kaja ama na6te otkakto razbraha 4e hodq s gadjeto mi i vidqha 4e e normalenme puskat pove4e i sa spokoini kato znaqt 4e 6te me izprati a nqma da se pribera sama naprimer :}
prosto budi primerna izvestno vreme, da im pokajesh che i takava mojesh da budesh i im specheli doverieto!!! pone az taka napravih kato bqh po-malak i sega si pravq kvoto si iskam!!!
me too... в един прекрасен момент просто се осъзнаваш ,че няма смисъл да се прайш на голям щото правиш тъпи грешки които ти струват адски много после..и на 14 определено не си достатъчно голям/а да ходиш по купони да се напиеш да вършиш глупости и да загубиш доверието на ваще..ама ясно е че са няа да чуеш и ще искаш своето а като разбереш че си бъркала ще си викаш после "малее колко съм тъпа.." ама така е в живота..Първоначално написано от elitoo``
Дqwolа сегаа ме каRа паk i пак даа го напраwq .... ;]]]
таНнцуwaaм sяkaSh праwQq SeXx iiи гlэdaт саmo mEн и теbb . . . wsэЭ звЕзdiи и все Ст3э паdaShтииi ; ]]
След 4 месеца ставам на 19...Предстои ми да завърша средното си образование, хубави оценки имам, не излизам на дискотеки и някакви барове често, гледам да съм примерна...
Нашите са толкова закостенели, толкова консервативни и строги, че ми писна вече и не знам колко още ще издържа на това напрежение! ДА, напрежение е и то огромно, защото аз съм човек, който расте и се бори за това да успее и да се чувства що-годе достоен и свободен, но как да се чувствам, когато имам такива хора зад гърба си...
-На Бъдни вечер казах на баща ми да ми налее малко винце, защото подхождаше на вечерята. Баща ми ми сипа точно 1 пръст вино, тънък колкото кутре. Една глътка...
Аз го погледнах и викам да ми сипе още, защото това е малко, а аз не съм първи клас. При което майка ми се извикаю:"Ама ти от кога пиеш?"
Викам й, че не пия много, но обичам примерно вино и водка. Като чуха думичката "водка" се хванаха за главата и майка каза:"Каква водка, забранявам ти да пиеш концентрат! Само вино в КРАЕН СЛУЧАЙ"Баща ми се съгласи с нея, при което ми идеше да се заровя някъде, където слънце не изгрява, защото беше абсурдно да ми говорят така, имайки предвид, че не съм малко детенце вече...
-Друго нещо, което ме кара да ги мисля за прекалено консервативни. Ходя с приятеля ми от 5 години, а досега нито 1 нощ не е спал у дома. Причината-вероятно трябва да сме женени, за да е допустимо!![]()
Няма значение, че с това момче израснах, че сме се опознали за толкова време, бил е и в тежки мигове с мен, и в радостни. НЕ! Важното е, че не сме женени и не е нормално да спи у дома. Те май си мислят, че аз нямам влечения към него като към мъж, сигурно си мислят, че нашата любов е само платонична, та аз съм само на 18, как може да искам да имам нещо повече?!![]()
-Трето! Често като излизам(дори по светло) се пита най-подробно къде отивам, с кого... Ако не се прибера рано, започват се телефоните, приканванията да се прибирам, че станало късно!
Има и други неща, които не искам да изреждам, защото още повече ме хваща яд! Въпросът е, че има хора, на които колкото и да се стараеш да им угодиш, не става!!! Щото едно време сестра ми ги правеше луди, ама си правеше каквото иска и си живееше добре! Искаше ли да излезе, изпокраваше се с тях и излизаше! А аз? Вечно добричка, вечно миличка, примерна и ме имат за малко дете. Не, мерси, не щем такова отношение![]()
П.С-Извинявам се на авторката на темата, отклоних се...просто нашите толкова ме ядосаха, че имах нужда да излея чувствата си и точно тогава попаднах на тая тема.
Иначе на авторката искам да кажа, че е донякъде нормално за тези й 14 години да се тревожат, да не я пускат много докъсно, но страхът им не трябва да граничи с мания и ако знаят къде си и ако ти имат доверие, не бива толкова да се тревожат.
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)