Виж, аз цял живот съм имала проблеми с родителите си и съм се чудела какво да правя - в тях ли е грешката или в мен?

Е, стигнах до заключението, че ние, "днешната младеж", сме продукт на друго общество, друг начин на мислене. Това, което преди е било абсурдно, сега е допустимо и нормално. И оттук идва най-големият проблем във взаимоотношенията родители-деца.
Повечето родители са окей, нормални хорица, които виждат, че светът около тях се променя, но гадното е, че не всички са така.

Все още има хора (моите родители са типичен пример за това), които не желаят по никакъв повод и никакви обстоятелства да възприемат новото и различното. Те си живеят в техния свят отпреди 20години, карат си по техния коловоз и не излизат от рамките, нямат разчупено мислене, не желаят да се променят. Което от своя страна, разбира се, е донякъде нормално, тъй като те са изживели най-важните си години (които са оформили техните характери и разбирания) в различно време, и вероятността да се променят под влиянието на децата си е някак си абсурдна (както маминка обича често да казва - "От лайното си акъл не искам!").

Тааа.. това го написах, за да се опиташ да ги разбереш, доколкото е възможно. И може би като някакъв съвет - няма смисъл да се бориш с тях.
Аз водя война от 10-годишна и не съм постигнала нищичко, сега съм на 18 и все още крия, че пуша (не, че не знаят), все още майка ми клипва като луда, ако е 12 и не съм се прибрала (не, че се прибирам след всичките клипвания), виси ми на главата, за да уча (тя си въобразява, че ако не го прави, аз няма да уча, което не е вярно) и засега не ме е обвинила само за първата и втората световна война - не за друго, просто не съм била родена, иначе със сигурност съм щяла да имам пръст в това.

Идеята ми е следната - гледай си живота, не им противоречи и си трай. Това не означава, че трябва да си плужек, който няма мнение, просто ги манипулирай, накарай ги да си мислят, че си "послушното детенце", на което може да се има доверие. Оттам насетне ще почнат и отстъпки от тяхна страна (надявам се).
Опитай се да не бъдеш избухлива, да не крещиш, преговаряш, ревеш, щото това ще те отрови, а тях - ще изнерви. Резултатът ще е кофти и пак за твоя сметка.
Не си казала на колко години си.. възможно е да са донякъде прави, може да си малка още. Просто изчакай и обръщай всичко в твоя полза, доколкото е възможно.

Търпение му е майката - честно ти казвам, няма друг начин (ако са като моите родители).

Знам, че постът ми стана ужасно дълъг, но тъй като съм засегната от същия проблем, реших, че трябва да съм максимално изчерпателна и да съм ти от помощ.

Айде, успех и ако има още нещо, свиркай.