Толкоз време мина в опити да я забравя и накрая като че ли успявам, но не знам какво стана. Казват, че съня е мястото, където се таят най съкровенните желания и страхове. Е, тя започна от няколко дни насам, всяка вечер да е в съня ми..тя дойде там, където бях сам и не ми трябваше никой друг. С какво толкова съм го заслужил това, че я обичах до полуда.. (даже мога да кажа чесно, че винаги ще я обичам..). Ето, събудих се преди малко от сън и я сънувах пак, вечерта пак.. Често се питаме когато трябва да изберем правилния път към щастието - разума или сърцето? Е, аз избрах разума за да я забравя и самия аз искам да я забравя, но нещо все ме спира..спира ме, защото ако наистина го направя тя ще разбере какво е изгубила, а трябва ли наистина да ме изгуби, че да се осъзнае? Трябва ли се питам аз..защо трябва да е толкова сложно всичко? А веднъж оставя ли я..нищо няма да може повече да ме върне при нея, а не искам, защото се познавам.. Вие какво правите в такива ситуации?