от люлка до гроб

[HIM1990]

ОТ ЛЮЛКА ДО ГРОБ

Там в омагьосаната гора...
Детски глас молитва реди,
а над езерце чумаво спусната гъста мъгла
зверски смях молитвата на плач разреди...
Само миризма на тамян и звук от камбани
остави отпечатък върху килима на смъртта,
когато пръстта завива тяло в топло одеало,
болката и страха погребват разума и мисълта,
а демона в душата убива мъката невидяло,
пъстри шарки водят по пътя жизнен
докато се види тъмен края
и бука пръска своя ален цвят, винен.
Виждам каменната плоча и неспирам да ридая,
защото виждам вече края на мен и моята наслада
Нежно създание в портал обречен се залости,
докато в ковчег уютен пропада
разбрах, че това е моя череп и моите кости!
Екзотично женско тяло люшка си изящните бедра
на люлка от сноп лъчи закичена между две върби,
докато сладко привлича ангел към своите ребра,
а жално майката на сълзите за своето дете скърби.
Запътих се към вечната ложа,
когато би камбаната и удари моя час
да прочета надписа аз и цветя на гроба си да положа!

[LordOfLight]

Добре добре харесва ми, но бая ти се губи ритъма иначе с удоволствие го прочетох, ако се преработи вярвай ми ще стане страхотно!