С ръка на сърцето казвам, че няма да докосна нищо. Такова ми е възпитанието.

Иначе ако майка ми и баща ми са грешници, не виждам защо и аз трябва да съм такъв. Друг е въпросът, че Бог е решил така. Да кажем, че не споделям гледната Му точка. В крайна сметка щом Той е по-висш от мен, тъкмо Той има правото на силата да определи какъв съм, особено като се има предвид, че статутът ми на грешник е изцяло обвързан с Неговите разбирания ;]

Не съм скептичен, защото допускам всяка твоя дума да е истина. Просто бих искал да разгледам проблема от чисто човешка и морална гледна точка и за момент да оставим това, което идва отгоре.