Последното ти изречение си е вярно, затова и никъде не казвам, че вярвам в Бог, може би за това някой ден ще съжалявам и плащам прескъпо... Но вярата и почитта към Господ си я чувствам някак далечна, просто не мога да усетя тази обич, която имат вярващите, не мога да кажа, 'обичам те Боже', ей така, само защото било хубаво за мене да се покая и тн. Ако не ми идва от вътре си е чисто лицемерие, а Бог би разбрал това, нали ;}

И ми е непоносима тази идея да съм грешник по наследство и да заплащам за чужди грехове. Мисля, че има нещо сбъркано в тази система, но времето ще покаже