Мисля,че няма. Защо?
Да се обоснова:
Раят е много относително нещо. Адът също. За всеки това е място твърде индивидуално.
Например, аз умирам, послушна съм(да бе ), в моя рай има много вода, плажове, морета, островчета, винаги е топло, по цял ден се четат книги, пее се, рисува се, разсъждава се върху шантави въпроси и , да кажем,някой от вас е в моя рай(защото така ми харесва в моя рай)но вие мразите морето, хващате морска болест, не обичате да четете и рисувате. Тогава какво? Ако и вие сте добри и искате да сте в свой рай, но той съвсем не е като моя(да кажем, на планината, ужасно място, става ми лошо от надморската височина, гаден сняг, много камънаци)но също искате аз да съм при вас. Тогава какво? Ще си разкъсаме душите на две за да сме заедно, но и да сме си в рая. Или ще съществуваме в рая на другия само въображаемо? Възможно ли е да си разкъсаш душата? Хората са казали:колкото цвят, толкова свят. Всички сме различни и напрактика не можем да сме по едно и също време на няколко места, а и да сме щастливи в тоя рай, който за едни е рай, а за други ад. Аз например, ако живея в тоя рай като в Библията, ще полудея и ще помоля да ме преместят в ада(там може да е по-приятно).
Ок, отплеснах се. Надявам се някой да ме е разбрал поне с процент.