Таня Савич - Полудях

Седеше срещу мене
в кафето на перона.
Влака за на юг да тръгне,
чакахме и убивахме време.


Гледаше някъде в далечината.
Изглеждаше като сънуващ.
От любовта до мъката е нишка тънка,
а моята съвсем тогава изтъня.


Припев:
Полудях, за ден един,
живота си ще дам за да се върне.
Полудях, но съм добре
сърцето туй що е приело не може да му бъде взето.


Полудях, за ден един,
от онази нощ го сънувам много често.
Полудях, но съм добре
и в гърдите си му пазя едно място.


Тихо каза ми довиждане
и подаде ми ръка.
С този образ всяка сутрин се будя
в завивките, в завивките.


Пътят ми на четири страни ме води,
но вече никога като на инат -
там все още дето една руса коса
на влага есенна мирише.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76097