Философко есе

[teameous]

Здравейте,моля ви,ако можете да ми помогнете,есе на тема:"Човекът е безпокойство" (Сартр),"Същността на човека е в неговата екзистенция" (Хайдегер) и "Трябва да се вярва,за да се разбира и да се разбира,за да се вярва (Августин)".Предварително благодаря,моля помогнете ми да намеря нещо върху тези есета. [-o<

[Sweet__Dream]

1.Za purvata tema
Ако човекът е безпокойство, то значи и безпокойството е човек. Тогава тези, които нямат безпокойства, самотни ли са? Или те са истинските щастливци, запазили своята автономия и неподвластни на суетата? Дали илюзията им, че изживяват вечността в един момент, не е реалност, а реалността не е илюзия? Дали може изобщо да има сравнение между първите и вторите?

Всъщност отричането на безпокойството като неизменна част от човека е отричане на смисъла на борбата със страха, а това в действителност е липса на смисъл, защото животът е непрестанно преодоляване на страхове.

В днешния свят човек се преобразява често като безпокойство, страх. Всеки играе ролята на обезпокояващ и обезпокояван в отделни моменти.

Според религията покоят настъпва едва след смъртта. Но човечеството подлага всичко на съмнение, страхува се от неизвестното и това е причината да вярва, че ще се успокои, когато умре.

Когато живее, личността е изтъкана от безпокойства. Опитва се да постигне моментна нирвана. Това е кражба на мигове от времето. Липсата на вътрешен мир пречи на блаженото душевно състояние. Освобождаването от всички житейски грижи и желания е само илюзия. Тя е постижима за тези, който не са безпокойства. Значи не са и хора. Тогава са богове. Поне имат съзнание на такива.

А сега става въпрос за човека. За безпокойството. За човека-безпокойство. Той е навсякъде, защото не може да избяга от времето. Зависим е от страховете си. И те са зависими от него. Ако го няма него, няма да ги има и тях. Но той ще съществува, защото не може да си открадне миг от вечността. Те го спират. Дори може да се каже, че предопределят съдбата му, защото предопределят неговия характер. Характерът е идивидуален. Страхът също. Всяко безпокойство има и двете, но и за всяко те са различни. Като пръстовите отпечатъци. Освен по тях, може да се прави индентификация на база страхове. И на база характери, обособени чрез страховете. Зависи кое от двете е открито.

Спокойствието липсва, когато човек търси нещо. Когато го намери, вече е изпаднал в търсене на нещо друго. Хората са изследователи. За това са и безпокойства. Когато открият всичко, ще се превърнат в богове. А до тогава човекът ще бъде безпокойство.


2.Za vtorata tema
http://stefkoantonov.blog.bg/viewpost.php?id=27948

[SunnyG]

Дкоро писах есета и върху двете теми,но една учителка ми каза,че те не били подходящи за моята възраст(била съм малка).Въпреки това на едното есе имам 5, на другото 6,затова искам да те попитам ти кой клас си,защото ми писна от глупости и от това някой да ми втълпява,че трябва да разсъждавам като човек на моите години, а не като по-възрастен...Благодаря предварително.