Та все пак да кажа какво се случи до сега. Първия преглед е малко кофти, защото ме беше срам да ми бърка там После там ми направиха снимка и всичко с отстраняването на плода върви успешно, но на мен ми е кофти, че то умира На снимката изглеждаше толкова малко. Разбира се нямаше вид на бебе, но как да ви кажа по някакъв начин усетих майчина обич като го видях на тая снимка Много ми е мъчно за дребосъчето. А приятеля ми даже се деприсира. Аз знам, че той искаше бебе ама ме подкрепи, защото ме обича и мисли за здравето ми и да отрича знам, че той искаше да го запазя Много кофти дано на никой не се случва, защото аборта е най-малкото. Чуството, че това, което расте в тебе умира е ужасно