- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- К1де е той сега.....Дале4 от мен.....
Лел... искам с1вет.Нз. какво да правя.Мн с1м от4аяна.4овека когото оби4ам е мн дале4 от мен.Аз живея в единия край на БГ а той в др. Бяхме няколко месеца заедно той живее6е за кратко в на6ия град ала дойде време да си ходи.4уваме се от време на време ама само толкова.Казва ми 4е мн му липсвам и така натат1ка ама него го няма. Мн ми липсва нз какво да правя мн с1м от4аяна помогнете ми Plz. !!! ;(![]()
![]()
![]()
Neznam kakvo da pravq bez nego !?!
Опитай се да го забравиш и продължавай напред! Такива връзки от разстояние нямат бъдеще![]()
Aveee eiii ! Selski pr1chki ! Gadna vi e trevataNe davam i edna stotinka za taQ pumiq, na tiQ na tiQ na tiQ.. Taka che i da q pluQ i da q Bogotvorq - Istinata e EDNA - vseki VTORI pushi Q !
Стани емо и се депресирай още повече![]()
Локо Пловдив и тесни пичkи майна.
Така е, разстоянието ще ви отчужди и ти лека-полека ще го забравиш...Първоначално написано от punkrock
Нямате ли друга връзка освен телефони примерно чат? Но по принцип връзки от разстояние...не знам
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Колкото по-бързо го забравиш,по-малко ще страдат.Такава връзка от разстояние няма да я бъде.
Напълно съм съгласна,връзка от разтояние не е пълноценна връзкаПървоначално написано от sasha_90
Всичко има край,след като е имало начало...Само споменът остава вечен,само той идва,когато всичко друго вече си е отишло...
Много е лесно да посъвтеваш някого да эабрави някой,когото обича.Ама на практика не е толкова лесно.Трудно си е даже.
Не те съвтевам да го эабравиш,эащото предполагам,че това няма да ти повлияе особено..
Нямам как да те обнадежда,эащото не съм достатъчно эапоэната.Евентуално да отидеш при негоу,или отново той да дойде,но пък предполагам е невъэможно щов си толкова отчаяна.Ами това е,понякога и такива неща стават.Раэчитай само на времето и на някоя нова иэгора..желая ти го.
[size=7][b][u]fosse cos
Опитай се да го забравиш и продължавай напред! Такива връзки от разстояние нямат бъдеще![]()
+ резгай вените и си готова...Първоначално написано от tuzaro
![]()
Какво според теб трябва да направиш в тази ситуация?Забравяш го и си гледаш живота.Знам, че няма да ти е лесно, но просто аз не виждам друга алтернатива.На такава възраст сте, че любов на 500 км(примерно) един от друг трудно може да се поддържа.
Малеее, това са пълни глупости! Не зная защо мислите така... Ето и част от моята история, надявам се да вдъхна малко кураж на хората, които си мислят, че разстоянието убива любовта...
Живея във Великобритания, на 20г съм. Приятелката ми е в България, на 17г. Заедно сме от година и 7 месеца почти. Аз уча медицина, тя тепърва ще кандидатства в университет. Когато тръгнахме заедно знаехме рисковете, които разстоянието ще ни поднесе, но все още сме заедно и се обичаме повече от всякога. Виждаме се около 3-4 пъти в годината за по повече от месец. Миналата година прекарах с нея около 4 месеца и докато сме заедно не се отделяме един от друг. Живеем заедно, правим всичко заедно. Докато сме разделени се виждаме всеки ден и прекарваме часове в разговори за какво ли не. Планираме да се съберем (или тя да дойде да учи при мен или аз да отида да работя в БГ след като завърша). Мога да ви кажа, че няма по-романтична връзка от тази. Нямате си представа какво е да те посрещне някой след дълго време на раздяла. Сякаш се влюбваш отново и отново и отново...
Няма нищо по-силно от любовта, заслужава си да се бориш за нея до край!
намери си нов приятел...така само ще страдаш..а и не си сигурна дали не ходи с някоя друга..така че...опитваш се да го забравиш и това е...