Малеее, това са пълни глупости! Не зная защо мислите така... Ето и част от моята история, надявам се да вдъхна малко кураж на хората, които си мислят, че разстоянието убива любовта...

Живея във Великобритания, на 20г съм. Приятелката ми е в България, на 17г. Заедно сме от година и 7 месеца почти. Аз уча медицина, тя тепърва ще кандидатства в университет. Когато тръгнахме заедно знаехме рисковете, които разстоянието ще ни поднесе, но все още сме заедно и се обичаме повече от всякога. Виждаме се около 3-4 пъти в годината за по повече от месец. Миналата година прекарах с нея около 4 месеца и докато сме заедно не се отделяме един от друг. Живеем заедно, правим всичко заедно. Докато сме разделени се виждаме всеки ден и прекарваме часове в разговори за какво ли не. Планираме да се съберем (или тя да дойде да учи при мен или аз да отида да работя в БГ след като завърша). Мога да ви кажа, че няма по-романтична връзка от тази. Нямате си представа какво е да те посрещне някой след дълго време на раздяла. Сякаш се влюбваш отново и отново и отново...

Няма нищо по-силно от любовта, заслужава си да се бориш за нея до край!