Не помня от кога не съм плакал ... Често обаче ми се насълзяват очите, някой път от радост, друг път от тъга, от някое филмче ...

Не мога да си се представя седнал и неукротимо плачещ за нещо ... трябва да е станало нещо наистина гадно, за което си струва да се разплача. А от физическа болка имам чувството, че и сълза няма да пророня, колкото и да ме боли.

Но в крайна сметка и ние момчетата сме хора и няма нищо, ама наистина нищо срамно в това понякога да ни се насълзят очите или да се разплачем.