Into the great wide open... Under the sky so blue...
Мнения
1 794
Моята първа истинска целувка беше месец преди да стана на 16 с момчето, с което все още сме заедно. Не си спомням много този момент, 3 дни преди това имаше концерт на Щурците в нашия град и с него се сближихме повече на него, от тогава ходехме все прегърнати, но аз не можех да го целуна - страхувах се да не разваля нещо и накрая да се окже, че се събуждам от хубав сън. Въпросния ден трябваше да се прибера по-рано у нас, защото на следващия ден заминавах на лагер на море, на който той за жалост нямаше да присъства. Изпрати ме до у нас и когато се прегърнахме за довиждане, никой не пусна другия. Тогава просто изключих тотално, доближих си главата до неговата и устните ни се докоснаха. Той май отначало се ошашави, ама бързо загря и ме целуна и той (имаше малко повече опит, знаеше какво се прави, и все пак ми каза по-късно, че ме е чакал мен да направя първата крачка той да не ме шашне). Точно тогва свсем не мислех, както и час след случилото се. Когато разбрах какво е станало обаче вече не ми се тръгваше За жалост нямаше как да се върна и така от първите ни 2 седмици карахме само 4 дни... За щастие после нещата си тръгнаха супер и още сме си заедно...
Брех, какви романи станаха...
"Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена с толкова чудеса те успели да измислят скуката? Удивително!"