Здравейте..ще разкажа съвсем накратко какво стана.. Преди време се разделих с момичето, което съм обичал най много досега..Останахме си приятели, но всеки знае, че от любов приятелство - трудно може да има. Освен ако чувствата не са изчезнали и от двете страни.. Много ми беше трудно, но се примирих с това. Бяхме много, ама много близки приятели. Почти като гаджета.. Аз исках пак да сме заедно, но тя не искаше, заради някой мои постъпки (не съм изневерявал, лъгал или нещо от сорта..). Та примирих се и с това.. Лека полека нещата започнаха да се нареждат като приятели..опитвах лека полека да притъпя чувствата си..донякъде успявах, донякъде не.. Много се трудех за да я оставя намира и да продължа напред.. Не знам с какъв акъл съм след толкова много неща още да имам чувства към нея. Явно съм мазохист на тема чувства.. Много пъти съм я наранявал, много пъти и тя ме е наранявала, но всичко е било когато сме били ядосани и двамата..нещата които сме ги казали не сме ги мислели и после съжаляваме за това.. Нашата връзка с нея както като нещо повече от приятели, както и като приятели изтърпя всичко. От всяко едно нещо сме преживели, което може да съществува в една връзка. Малко по малко това почна да ни писва и така със голяма мъка си давахме компромис за тея неща..Вчера вечерта се изпокарахме за глупости с нея..аз бях виновен..Психиката ми се срина тотално и бях супер изморен, объркан и изтощен. Казах й, че (ЗНАМ, ЧЕ Е БИЛО ГЛУПАВО, ЗА КОЕТО СЪЖАЛЯВАМ, НО НЕ МЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ) мисля да си тегля ножа (беше просто недомислено, глупаво и нещо което не съм го мислел, а просто го казах така..) тя супер много се стресна и се разтрои много..Ако бях на нейно място щях да постъпя както тя сега с мен..Тя реши да ме остави и да продължим напред със най прости комуникаций помежду ни. Не знам защо, но хората са казали, че когато страдаш от любов е най добре да послушаш разума си..слушам го и той ми казва, че е най добре да я оставя и да продължа напред, но сърцето и явно чувствата ме спират, не мога да я оставя. Кофти ми е, че така стана, защото не съм ги мислил тея неща сериозно и обикновенно с една друга приятелка се базикаме така, но след разговора който имахме с това момиче явно просто не е било на място да го кажа..Сега тя не иска да ми прости, за което я разбирам, но кажете ми как вие бихте постъпили? Бихте оставили тея отношения, продължили напред и да страдаме няколко дни, или да се опитате да оправите нещата, защото това, което се е случило между вас е много силно дори и като приятели и съжалявате искренно за всичко.

Много ви моля да го изчетете и да ми дадете съвет, за това какво да направя, защото не знам къде ми е акъла и защо още се занимавам с тея работи, но явно има причина и искам да я разбера..много ви моля