Незнам от къде да започна...значи с въпросното момче повече от 2 месеца излизаме и се държим така все едно сме гаджета,но така и никога не го изяснихме това.Излизаме,целуваме се,гушкаме се и после се разделяме и така 2 месеца вече.Когато съм с него забравям за всичко,много ми е приятно с него,знам че и той изпитва същото.Много често ми е казвал как аз съм неговото момиче,че само мен иска и всякакви такива работи.Но никога неповдигнахме въпроса за връзка,просто този момент винаги го пропускаме,и аз незнам защо.Преди няколко дена му казах,че е време вече да си изясним нещата,защото това неможе да продължава вечно и той ми каза,че ще излезем и ще се оправим наистина.Но колкото повече наближава този ден,аз толкова повече започвам да изпитвам страх.Страх ме е да бъда с него,защото много отдавна не съм имала никой до себе си и имам чувството,че просто няма да се получи.Той е човек който обича адски много нощния живот,дискотеки,барове,а аз не чак толкова много.Това не е проблем,просто ако сме пък и прекалено еднакви пак няма да стане знам.Той е много харесвано момче и винаги като излиза му казвам:уманата а той все си ми казва,споко аз съм си твой когато е до мен неискам да го пускам да си ходи,неискам да се разделяме,а когато дойде време пак да се видим започвам да се притеснявам,неискам да го виждам,и немога да си обясня защо става така? Имам нужда от някого до себе си,но толкова съм наранявана,че неискам и той да ме прецака.Незнам вече какво да правя Аз съм на 18 години,а той е на 20