Здравей.Четейки постта ти,останах с впечатлението,че се притисняваш повече от самата промяна, а не от това,че си изгубила част от ствоята чувствителност и силно изразена емоционалност.

Може би има моменти в които се чувстваш безкрайно виновна поради факта,че си се променила и търсиш вината в себе си,а не бива така.Замисли се,чи именно преживяните трудности,загуби и разочарования са всъщтност първоизточника на твоите проблеми.

Колкото и да ти се иска няма как да върнеш времето назад, а нищо не би могло да бъде както преди.Просто приеми себе си такава каквото си и се концентрирай върху настоящето си,от което зависи и бъдещето ти.Ще завърша постта си с една моя много любима мисъл.


"Недей тъжи за времето отминало не го зваръщай даже и в съня.Нима се връща някога невъзвратимото с предишния си блясък,смисъл и цена."