- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Беэраэличие
Эдравейте эа пореден път днес.Нещо ми дойде муэата да пускам теми.А и това нещо ме мъчи от иэвестно време.Надявам се да има хора,които ще дадат някакви коментари,эащото имам нужда.
От доста време -насам,ме е подгонило едно тотално беэраъличие към всичко.Не мога да си го обясня.Преди бях доста емоционален и чувствителен човек.Можех да се раэвълнувам дори и ако видя някое малко детенце да падне в градинката.А сега далеч не е така.От едната крайност,та в другата.Доста странна и ряэка промяна настъпи в мен и това няма как да не ми направи впечетление.Променх се осеэаемо,а не е умишлено.Раэбира се не стана эа едно денонощие,а постепенно.Лошото е ,че не можах да спра промяната ,колкото и странно да эвучи.Усетих,че ставам непокист,но не можех да спра.Може би това се получи,эащото преживях доста эагуби,не леки.Пролях много сълэи.И в един момент,когато отново ме раэтърси някаква трагедия ,просто нямах сълэи,не можех да се раэплача.Приемам эагубите с тъга,но я чувствам някъде много навътре в мен.Не мога да я иэраэя и явно да покажа дори пред себе си ,когато съм сама,че ме боли.Не энам дали е раэбирате,эащото май май доста объркано се иэкаэах,но се надавям,че раэбрахте.
Е ,имате ли какво да кажете ?ще се радвам да чуя мненията на раэлични хора.А може би има хора с подобен проблем
Вие сте!
мерси
Прекалено голям размер на картинката!
.: machoka :.
То да си тийн си е...диагноза.Ама някаква с непостоянен характер.Ми току виж утре станеш от ония прекалено емоционалните .А може и да излизаш от розовия ти свят защото реалността далеч не е такава.И може би е по-добре да си непукист и да не очакваш много-тогава разочарованията няма да са толкова големи.Повярвай-далеч по-добре от наивник,който животът 'подхвърля'.Сигурното е че всичко минава. И няма понятие като пълен непукист.Всеки го вълнува нещо и ако каже обратното или лъже или е полудял
Just Married
'Тогава бе светът. Изглеждаше огромен.
В самия край на лятото, тъй сладостно
беше открилото се време, неотменна светлината..'
Няма лошо в непукизма,аз не виждам.
В много случай и аз съм...
Хубаво е...просто не ти пука...Но все пак зависи от нещата...
А тва за сълзите беше адски тъпо.И аз плача рядко,което нищо не значи...
ti strada6 ot tipi4niq problem na gradskite hora v na6eta epoha bezrazli4ieto
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
Здравей.Четейки постта ти,останах с впечатлението,че се притисняваш повече от самата промяна, а не от това,че си изгубила част от ствоята чувствителност и силно изразена емоционалност.
Може би има моменти в които се чувстваш безкрайно виновна поради факта,че си се променила и търсиш вината в себе си,а не бива така.Замисли се,чи именно преживяните трудности,загуби и разочарования са всъщтност първоизточника на твоите проблеми.
Колкото и да ти се иска няма как да върнеш времето назад, а нищо не би могло да бъде както преди.Просто приеми себе си такава каквото си и се концентрирай върху настоящето си,от което зависи и бъдещето ти.Ще завърша постта си с една моя много любима мисъл.
"Недей тъжи за времето отминало не го зваръщай даже и в съня.Нима се връща някога невъзвратимото с предишния си блясък,смисъл и цена."
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Бъди герой пословичен и чуден,Първоначално написано от hex_girl
разбивай спънките в живота труден,
от камък имай воля в тоя час,
от стомана обятията,
но тебе пак ще те разбий у нас
апатията.
Честно да ти кажа и аз съм така.. Все едно си ме описала.. Не съм плакала от 9-10 месеца някъде, последно помна като си тръгвах от БГ и от тогава просто няма какво да плача, можеби 1-2 сълзи едвам едвам.. Сега покрай празниците се чувствах странно, емоционална, самотна, но сега минава и честно да ти кажа предпочитам да чувствам безразличие и да нямам никакви емоции отколкото да съм отчаяна и да се чувствам ужасно...Предпочитам да не чувсвам нищо..
I am the substance and the one who has no substance.