Виж не при всички е така.Явно си максималистка и не обръщаш внимание на дребните успехи или заслуги,които постигаш,а не бива така.Защо ли отговорът е много прост и той е, че ако човек не се радва на малките неща от живота,когато се случи нещо наистина значимо,той няма да успее да го определи като важно,защото е свикнал да поставя нещата под общ знаменател,без въобще да ги анализира.

Нали,лесно е да твърдиш,че света ни е монотонен, еднообразен, скучен и безинтересен...всеки може да мрънка и да се оплаква,но не всеки може да осъзнае,че на каквото си посял,такова и ще пожънеш.