Цитирай Първоначално написано от ЕPu
аз ще се включа с малко сериозни въпроси

Какво дете беше като малка?
Опърничево и своенравно - на 2 години съм ревала и съм се влачила по улицата, защото съм искала "не тази йокла, а длугата йокла!" (рокля) - изрод!
Бях мъжкарана.. около нас нямаше никакви момичета и аз бях принудена да си играя с момченцата, да се стреляме с пистолети, да играем с камиони и коли и т.н.
Научих се да псувам на 4 и половина за гордост на нашите.. хаха (а дори не знаех какво ме караха да казвам!).

Доволна ли беше от детството си или си се чувствала ощетена поради някаква причина (ограничения от родители, приятели, училище etc.)?
Никога не съм била ощетена без причина. Имах страхотно детство - безгрижно, щастливо, но често ме наказваха, защото вършех много бели.

Какво ти помогна да пораснеш като личност и да изградиш собствен характер?
Родителите ми на първо място, защото никога не са се занимавали с мен - не са ми оправяли проблемите в училище или с приятели, майка ми винаги е държала сама да поемам отговорността, ако правя издънки, научи ме на много неща - книги, театър, класическа музика (оперети, концерти и т.н.).

Много й мразя характера, но може би, ако не беше такава деспотична кучка, аз щях да съм тъпа лигла.

това е засега