Мислех над този въпрос и си казах - Защо дори и да направим добро ни се връща лошо? Защо никога даже да не сме си и помисляли да направим на някой човек, който обичаме лошо и то да стане така, че да страдаме? Защо, когато се борим за този човек всичко ни се струва безразлично освен него и въпреки в усилията си да я/го върнем, пак ни карат да страдаме? И защо подяволите, когато правим добро - не ни се отвръща с добро, а точно обратното - с лошо, много лошо?

Никога не съм се опитвал да нараня половинката ми, приятелката ми, приятелите ми и въобще всички, на които държа тях. А по една или друга причина, действията ми се разбират по начин, който даже и аз не мога да си обясна как са се досетили за него.. И стават едни караници, обяснения, лъжи, ревност, болене на глава и т.н..защо всичко това ни е нужно, а не можем просто да бъдем щастливи?