ами да ви кажа, и аз съм така с връзка от разстояние и мога да кажа само две неща:

* това, дали ще се задържат така заедно зависи и от двамата, защото трябва да се правят много жертви и компромиси, и опира до желание, възпитание и нагласа, и второ:
* зависи и заради кого го правиш.

На 22 съм. Лудо съм влюбена в моя човек. Той замина в Германия да учи. Аз останах в България. До мозъка на костите си усещам,че той е човекът, с когото искам да споделя живота си и от когото искам да имам дете. Усещаме се един друг, сякаш си четем мислите, пасваме си идеално, разбира се, се караме понякога, но без това не може. Не всичко в една връзка може да е идеално, особено ако е и от разстояние. Но повечето сте прави, става въпрос и за изпитание на чувства и вярност. Когато си далеч от някой разбираш в действителност обичаш ли го или не.
Имах връзка близко 8 месеца, която не беше от разстояние, отне ми много дълго време да разбера що за човек имах до себе си.
А при нас двамата няма маски. Няма преструвки. Всичко е естествено. И най-важното - си казваме истината. За да няма по-късно поводи за недоверие. А всички занем, че това погубва една връзка.

Моят съвет: Момичета, момчета, ако в момента се намирате в положение, подобно на моето, не се отказвайте. Не на всеки обаче му е възможно да поддържа такава връзка. Така че - пробвайте. От опит глава не боли. Не робувайте на предразсъдъци.