Темата не е нито за "любов", нито за "секс", затова моля модовете да не я местят.

Ще ми се да поразсъждаваме малко върху човешката психика и върху тези два феномена - да си само с един човек, предан/а и влюбен/а или да се възползваш максимално от срещуположния пол, живейки разкрепостено и без задръжки. И от какво всъщност наистина се нуждаеш - един мъж/жена, който/която да те обича или страхотен секс с различни.

Сега ще кажете "тая е луда.. чукай се, докато е време, пък после - сериозните взаимоотношения". Да, ама не.. а когато искаш и двете? Малко парадоксално, но се случва.

Аз имам сериозна връзка, обичам си момчето (знам, че знаете), но въпреки това усещам, че само той понякога не е достатъчен, все ми се ще да си забърша нещо отстрани. Ей така - защото има тръпка, защото е момчето е страхотно и цяла вечер се гледаме като котаци, защото просто искам да легна с него и повече да не го видя.
Естествено не си позволявам много волности, но самият факт, че го искам (и то не от вчера) ме кара да се замисля.

Имам приятели, които са сериозно обвързани и при тях няблюдавам почти същото - дълги връзки, обичат се, сексът помежду им е невероятен, но.. кръшкат си.

Не си мислете, че любовта си е отишла. Млади сме, нямаме халка на пръста си, ако няма чувства, късаме - лесно е. Но явно проблемът не е нито в чувствата, нито в партньора.

Тогава от къде идва? Кое е това, което те кара да се държиш като побеснял пес, невиждал секс от месеци или като малка лолитка, гледаща евтино и провокативно?

И дали наистина хората са моногамни? Или пък са устроени по друг начин, залъгвайки се, че трябва да са само с един човек, защото така е "прието"?