Любов от разтояние

['~*bYbsInka*~']

ami..i az imam vryzka ot razstoqnie veche pochti godina s malko kusane..mn se obichame ,vqrvame..podkrepqvame..makar i da se vijdame po rqdko neshtata sa si nared..ako smqtash che mojesh da izdurjish da gledash kak priqtelkite ti se natiskat i se gyshkat i sa postoqnno s polovinkite si...ako si gotova vseki pyt da plachesh kogato neshto se oburka i osuznaesh che momcheto ti e daleche..uspeh..az se nauchih na tova i neshtata sa si g/d nared..pomisli si dobre

Напълно те подкрепям, аз съм в същото положение. Понякога се разтоварвам с някой друг, но нищо особено...все пак е друго да усетиш любовта на някой Близо до себе си...Според мен всичко е въпрос на време...

[LovePoisoned]

Аз в момента си обичкам едно момче от град, далечен от моя (към 300 км.). Семейни приятели са ни неговите... И сега съм абсолютно раздвоена, защото ще се видим чак лятото. Чудя се дали, когато догодина им ходя на гости там, да не провокирам с нещо, напр. с... Една вечер си писах с приятелка по Skype и се заговорихме за момчета... Тя каза, че от... 5-годишна обича някого, който е с 5 години по-голям от нея (от града ни)... и мисли, че е невъзможно... Затова изкарва времето си винаги с гадже подръка, досега е имала към 20. o.о Писах и аз за моя, че се 'аресваме взаимно (повярвайте ми, харесва ме!), но сме от различни градове и тя ми каза: "Тъпа сиии. Като се харесвате, 'зимайте се и т'фа е!! |-(" Дали е възможно? Дали и аз да взема да си намеря засега едно гадже, колкото да убия времето?! И дали някога с моя ще се съберем... в един град?

Деейба мама му, защо винаги при връзка трябва да се ограничаваш с един тъп, смотан град?!

Помооощ.