Цитирай Първоначално написано от psihqsala
Абе понякога наистина ми иде да си посегна,да си направя нещо ебаси. Не мога да се разбера. Значи винаги съм се стремяла да съм идеална. Не знам защо така. Не понасям неточностите,обичам всичко да е изрядно. Няква пълна максималистка съм. В у-ще не мога да понеса идеята,ако не знам нещо. Почвам да се самообвинявам. Като играя някой колективен спорт,ако не успея да ударя топката както трябва ,например волейбол,се обвинявам,че не съм помогнала на отбора си. Като направя нещо не както хората, се сдухвам. Абе,това честно казано не си е работа. Искам да съм идеална,а е ясно,че не е възможно. И някак си изисквам това и от околния свят,а като видя,че той въобще не е такъв,пак ми става тъпо. Що съм такава? И мога ли да се променя?
Идеализъм е туй... в пубертета е често срещано. И аз съм нещо подобно, не чак толкова, но ако не стане така, както трябва да бъде, ми е неприятно. Споко (;