pls,pomognete mi

[sexy_girl_161]

trqbva mi ese na tema:cpomenyt-redost i myka ,no az nemoga da go napi6a poneje nikoga ne sym pravila i poneje si4ki ot noviq klas sa pisali,gospodina ne iska da mi obqsni,pomogne mi ,predvaritelno blagodarq

[sexa_na_kompleksa]

Преди няколко дни имаше такава тема. Постнах това есе, не знам дали е свършило работа, само да не се окаже, че сте от един клас.

Какво е спомен? Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас. Чувство,което не можеш да избегнеш. Спомени,породени от миналото,от настоящето дори. Спомени-неканени,спомени,предизвик ани дали с добро или с лошо,но въпреки това неканени.
За мен споменът е онова безценно чувство, което осветява и потъмнява дните. Но въпреки това поглеждам напред изпълнен с позитивизъм и желание за нещо по-добро. Защото напред е бъдещето. А назад? Какво има назад? Там е било миналото. Минало, което до болка си мразел, което потъпкваш и забравяш, но раните са така дълбоки и бездънни, че докато се обърнеш миналото ти се слива с настоящето. Липсата на позитивист и увереност започват да ти липсват. И гласът ти казва „защо”. Защо не може да бъде както преди, а преди, там е миналото- старият и нахлуващ спомен. Неканен спомен, желан или не, той руши покоя ти и те връща във времето. Кара те да попаднеш в миналото, понякога потъпква чувствата ти и изстисква душата ти. Сякаш не му стига и най-малкото- да се завърне.
Неканен спомен- това е безжизнено и нежелано чувство, което проучва самите нас и ни въвлича в повторителния свят. Свят, в които ние сме неканени и нежелани. И сякаш светлина някак му пробива път в душата ми, а то крещи „недей”, „не идвай”, „не припомняй”. Така боли от този спомен.
Споменът не е само болка. Има и хубави спомени, макар и неканени. Незапомнени от самите нас, от там, където сме започнали, а именно от миналото ни. И ето, че се връщаш назад. И какво виждаш? Какво чуваш? Чуваш ли детското си гласче? Чуваш ли детския смях, изгубил се с годините? Виждаш ли семейното огнище, любовта на близките, на приятелите? Виждаш ли как израстваш? Първите ти стъпки в обществото. Първите приятели, първата любов, първата болка. А защо си спомняш само душевната болка? Защото само тя може да ти покаже колко коварен е светът и колко коварство и мъка има в него.
Не приемай за даденост нещата, които са най-близки до сърцето ти. Бори се за тях, защото ако ги загубиш животът изгубва смисъл. Не позволявай на живота да ти се изплъзне като живееш в миналото или в бъдещето! Живей пълноценно всеки ден, за да бъде такъв и животът ти! Не се отказвай, докато имаш още какво да дадеш!
Защото спомените понякога са лоши, но има и такива, които сякаш те подтикват да извършиш нещо добро. И защото ако всеки от нас даде по малко, нищо няма да е такова, каквото е било.

[sexy_girl_161]

mersi mn ,nadqvam se,4e nmqa nqkoi ot moq klas da go e napisal sy6toto,6totto te sa umni i sami 6e go napi6at