Всъщност, защо си мислиш, че ти си я познавала в 'истинската' й светлина? Не допускаш ли, че това, което е сега, може да е действителната й същност?

Понякога сякаш имаме навика да приемаме хората като 'константни величини'. Щом винаги е била такава, значи тя по принцип си е 'такава' и сега не е нормално да бъде друга. Ами ако досега тя не е била 'друга', защото просто не е откривала тази си нова същност? Изведнъж се 'открехва', става много отворена... вижда, че хората я харесват... или че се правят, че я харесват, и нея това идеално я устройва... Ето - тя е такава, каквато винаги е искала да бъде, излязла от рамките на онова 'скромно момиче'.


Пф.. ето затова казвам, че от малки трябва да се 'препати' от любовта, а не 'на стари години' да се променяме и после (евентуално) да се осъзнаваме.
Ще й увре акъла, а ти ако имаш време и нерви, я потрай такава...
пък ако не се промени дори и 'след време'... значи това просто е било заложено вътре в нея и едва сега е излязло на яве.