Цитирай Първоначално написано от bungle
До този момент от живота си не бях предполагала, че е възможно тотално да заличиш собствените си интереси, заради когото и да било. Мразя хора, които се правят на нещо повече. Ама... от к'ъв зор трябва да става някоя друга..?
Колко ще е приказно, когато откриеш, че е възможно и всъщност губейки себе си в нещо ти единствено тогава намираш себе си?? Пълно себеотдаване, алтруизъм, емпатия, любов? Не си ли чувала? Усещала, поне малко? Когато Го целуваш поне малко не желаеш ли да си част от него, едно? Не си ли откривала върховното блаженство на сливането с някоя отделна личност, която да позволи допира до Боговете? Момиче, поне едно от тези неща не си ли си обяснявала? Толкова ли не желаеш харемонията, щастието, пълнотата??
Обожавам хора които искат да са нещо повече. Не нещо повече като прогрес. Нещо повече като хора. Хора стремящи се към по-доброто. Мислиш ли, че някой, който не вярва, че може да е добър и по-добър би могъл да стане? Не знаеш ли, че днес някой не е добър единствено, защото толкова отдавна никой не му е казвал, че той е добър?? Какво против тази красота? Разбирам раздразнението на хората от прогреса, който води до самоунищожение поради същите причини, които го пораждат. Но това твоето е завист и може би озлобление, че някой и е взел дружката. ?
Това да си един и същ човек не е нищо похвално.
Помисли си добре пред да плюеш пред другите.