Как се става непукис?

[cherenlebed]

Е?

[FelisDirus]

OMFG...

ти ме уби

и се пише непукисТ

[Canis_Dirus]

Да ти дам няколко частни урока? 40 лева на час.

[Momchence]

...не се става Или си, или не си това е състояние на духа което не определяш ти

[cherenlebed]

Благодаря за поправянето на невероятната ми грешка.

Щом е състояние на духа, то тогава как се достига до него?Някой с опит?М?

[koman]

Благодаря за поправянето на невероятната ми грешка.

Tва беше изпит ... дали си достоен за непокист - ама ти се издъни правилния отговор беше : Не ми пука

[cherenlebed]

Това не беше честнооооо... ;(

Не се бях подготвила! Други предложения, драги ми съфорумци?

[FelisDirus]

Благодаря за поправянето на невероятната ми грешка.

Щом е състояние на духа, то тогава как се достига до него?Някой с опит?М?

Ти шегуваш ли се бе, дете?! Отчайваш ме.

Непукизмът е част от характера на човек - не можеш да "станеш" непукист, абсурдно е. Все едно от нервак да станеш спокоен или обратното, от екстровертна личност - интровертна. Няма как...

П.С.
грамотноооост!

[Pedigree]

Пишеш писмо на джуджетата,те го дават на Снежанка,тя го дава на Дядо Коледа,а после той ти праща учебник.Четеш го и вече си непукист.


Няма нужда да ми благодариш за изчерпателния отговор.

[cherenlebed]

Този сайт ми прави някакви гадни номерца.Може постът ми да се е изпратил 2 пъти,сори, Майкъл...Та, преди казах, че дотук не съм получила задоволителен отговор....За едни непукизмът е състояние на духа, за друг - част от характера...Кой, аджеба, ще каже, че е качество??!!
Чакам...

[Jeuelle]

А как се става алкохолик????

[cherenlebed]

Искам да ми разясните процеса изграждане на непукистични вътрешни препратки.Все пак никой не се е родил непукисТ, нали така?

[FelisDirus]

Все пак никой не се е родил непукисТ, нали така?

Напротив.

[cherenlebed]

Интересно...явно детето крои и планове за бъдещето си в корема на майката...

[FelisDirus]

Интересно...явно детето крои и планове за бъдещето си в корема на майката...

Ти мислиш ли въобще преди да напишеш нещо?

Така, ще обясня простичко - ти се изграждаш като личност през целия си живот (за жалост не всеки, но тук говорим хипотетично), променяш се постоянно, но все пак притежаваш качества, характерни само и единствено за теб самата. На това нещо хората му викат характер.

Давам пример - аз съм нервна, агресивна, нахална - това са качества, които просто притежавам, такъв е моят нрав и той не може да се промени. Мога да се науча да прикривам тези черти, но те все пак ще съществуват (ако например се усмихвам и гледам спокойно човек, на когото съм бясна. в мен всичко бушува, но аз не го показвам по никакъв начин, защото не е в мой интерес).

Я хвани някой свит, тих човечец и го научи да бъде нахакан, устат, шумен и т.н. - кауза пердута.

По същия начин непукизмът е част от характера ти - или си такъв, или не, но това не може да се "научи". Можеш да се правиш на непукистка, тоест да не показваш, че ти пука, но вътрешно ще се ядеш, дразниш, обиждаш и т.н.

Сега разбра ли ме?

[Weary]

И защо реши, че непукизмът е най-доброто, та искаш да го постигнеш?*

От всякакъв всякакъв се става, от никакъв някакъв, от някакъв никакъв.. (: С време и като ти се случват много случки.

Недей да се напреварваш с времето, че си нямаш на идея кви бели стават (:

*мене не ме интересува, на себе си отговаряй

[cherenlebed]

Благодаря ти, най-накрая получих това, което исках!
И на всичкото отгоре с малко подробности...прекрасно.
Да, мисля, преди да напиша нещо.Това че ти, или който и да било друг, не смята така, мен лично не ме вълнува особено.
Та, пример:Тих човек попада в шумна компания и започва да излиза с тях.Първоначално се чувства ,,не на мястото си", но в последствие започва да свиква и в крайна сметка ,,се отраква".Забележима промяна, нали?
Защо да не приложим и този случай като шаблон...Защо да е невъзможно една раздразнителна, агресивна личност с времето постепенно да промени от части тези си черти...Характерът не се мени и знам какво представлява.Въпреки това в мен има една капчица несигурност в твърдението, че непукизмът, непоставен в стадиите на изграждането на характера, не може да се усвои частично...

[cherenlebed]

Weary, кой е казал, че непременно ще ставам непукист?!Не е ли позволено да се видят реакциите...А и в наше време, колкото повече не се впрягаш на глупостите на околните, толкова по-добре...

[FelisDirus]

От личните си наблюдения и опит смятам, че не си права. Нищо лично, но според мен един човек не може да стане непукист, освен ако това не е в кръвта му.

[sexy_ebliva_15]

с пипане (се) става всичко

[Blacklisted]

Непукис е лесно, непуТкис не толква, а непукист е направо невъзможно.

[cherenlebed]

Мхм...колекцията ми се запълни с още едно мнение...
Може да не съм непукист, ама съм си инат...Теле, какво да се прави...
Всъщност аз мисля, че се опитвам да се дистанцирам от реалния свят напослесък, незнайно защо.Хората ми се струват толкова еднакви и глупави, че ми се иска да живеех на друга планета...Всеки ден пред очите ми се ракриват какви ли не гледки, ушите ми понякога не понасят това, което чуват.Чувствата ми се превръщат в кълбо, което бавно се търкаля по стръмна скала и скоро ще се разбие...Нито съм емо, нито искам да съм, просто се определям като емоционална личност.Някой или нещо ми идва в повече, загубвам желание за каквото и да е, мога да стоя 30 минути замислена за живота и пак да се ядосвам, стигайки до заключението, че не мога да променя света.
Излях си мъката. Просто нямаше на кого.И не ми казвайте, че съм в депресия...

[Weary]

за поста, насочен към мен:

не си казала, подразбира се (:

А и в наше време, колкото повече не се впрягаш на глупостите на околните, толкова по-добре...

смяташ го за по-добре, питаш как става и се чудиш после що съм си извадила най-логичния извод.

и ей ти една реакция:
луда ли си бе?!
най-лошото е да не ти пука.
щото няма нито глупостите на хората да усетиш, нито нищо добро от тяхна страна. и въобще нищо добро и нищо лошо.

а как се става, казах ти. е, няма три лесни стъпки за дълготраен резултат.


иначе... що пък да не си в депресия. тва дали ще свали ореола от отегчеността ти?

[FelisDirus]

Мхм...колекцията ми се запълни с още едно мнение...
Може да не съм непукист, ама съм си инат...Теле, какво да се прави...
Всъщност аз мисля, че се опитвам да се дистанцирам от реалния свят напослесък, незнайно защо.Хората ми се струват толкова еднакви и глупави, че ми се иска да живеех на друга планета...Всеки ден пред очите ми се ракриват какви ли не гледки, ушите ми понякога не понасят това, което чуват.Чувствата ми се превръщат в кълбо, което бавно се търкаля по стръмна скала и скоро ще се разбие...Нито съм емо, нито искам да съм, просто се определям като емоционална личност.Някой или нещо ми идва в повече, загубвам желание за каквото и да е, мога да стоя 30 минути замислена за живота и пак да се ядосвам, стигайки до заключението, че не мога да променя света.
Излях си мъката. Просто нямаше на кого.И не ми казвайте, че съм в депресия...

Добре де, това най-добре говори, че няма как да си непукист.

Съвет - не се затормозявай с глупости и гледай себе си, а не света. Наистина никога няма да го промениш, не хаби време и енергия.

[FairyNymph]

Аз не съм съгласна с това, което казаха останалите(или по-голямата част).Черта от характера е, но нали точно заради това сме хора-имам мозък и сърце и ако иаме силня воля и желание винаги можем да се променим.
Ами да си непукист значи пъряво трябва д аси изясниш за кое си струва да ти пука и за кое не...примерно пука ти за приятелите,за семейството, за даскалото и тн.Всички други да си гледат работата..Не те засяга тяхното мнение, не те засяга какво приказват и изобщо какво правят, защото те не са важни.И всеки път примерно като се ядосаш заради нечие мнение или постъпка си кажи "Ох, какво ли ми пука изобщо?! Те не са никои и аз не завися от тях!"