Цитирай Първоначално написано от CrAzY^F
Мхм...колекцията ми се запълни с още едно мнение...
Може да не съм непукист, ама съм си инат...Теле, какво да се прави...
Всъщност аз мисля, че се опитвам да се дистанцирам от реалния свят напослесък, незнайно защо.Хората ми се струват толкова еднакви и глупави, че ми се иска да живеех на друга планета...Всеки ден пред очите ми се ракриват какви ли не гледки, ушите ми понякога не понасят това, което чуват.Чувствата ми се превръщат в кълбо, което бавно се търкаля по стръмна скала и скоро ще се разбие...Нито съм емо, нито искам да съм, просто се определям като емоционална личност.Някой или нещо ми идва в повече, загубвам желание за каквото и да е, мога да стоя 30 минути замислена за живота и пак да се ядосвам, стигайки до заключението, че не мога да променя света.
Излях си мъката. Просто нямаше на кого.И не ми казвайте, че съм в депресия...

Добре де, това най-добре говори, че няма как да си непукист.

Съвет - не се затормозявай с глупости и гледай себе си, а не света. Наистина никога няма да го промениш, не хаби време и енергия.