Преди,бяхме малки,ходихме на училище харесвахме някоя съученичка.Отивахме с мисълта че пак ще може да я гледаме тайно докато госпожата по литература диктува поредния план Бяхме големи мъже правихме се на големите батки и биячи а всъщност не правихме нищо,беше ни страх от най-големите батковци в даскалото.След това взехме да правим простотиики преспахме с 2-3-4 съученички и взехме да не можем да ги поглеждаме когато сме в една стая После взехме да се разделяме на групички и от един голям и задружен клас през първите 2 години,на 3-тата 70% от хората станаха надъхани и не можеше да говори спокойно с тях.Когато се видехме по улиците ти им казваш "Здрасти" а те се правят че не е виждат И ето вече сме 12-ти клас,вече никой не идва на даскало.Всеки живее собствен живот приятелите станаха предатели,тези на който преди си споделял сега ти обръщат гръб.Тия който учеха 3 години сега са играчи и те не идват на даскало.А ние "тежкарчетата" който 3 години не ходихме сега сме прилежните ученици.Ходим на частни уроци,хабим парите който родителите ни са изкарали с пот на челото(поне моите родители така си вадят парите),ходим и учим с надеждата че като те приемат ще завършеш и ще осигуриш спокойни странини на хората който са те отгледали от парче месо ! След нема и 6 месеца целия този клас ще се раздели,приятелите който си имал от по малките класове ..... може повече никога да не ги видиш Любовта която си намерил и изгубил в това училище и тя ще остане там,сълзи и радост ще се затворят след последния учебен звънец...От малките деца които мислеийки че като се закачаме с някое момиче то ще ни хареса,младежите който си правихме списък с момичетата който сме спали...Мъжете който взехме книжки и возихме мацките с 1-2 години по малки от нас в на мама и на тати колите.Личностите който изградихме благодарение на училището и проблемите с който се сблъсквахме вътре в него...Всичко това вече ще е минало....
Аз просто стоях на прозореца през 6-тия час на достадната втора смяна.... и осъзнах всички тези неща когато видях училищният двор в който бягах по физическо и бях добър ученик винаги носейки анцунга си...поне първата година,а сега съм този с дънките и кецовете който стои на стълбите и се присмива на по-малките който ги бягат и скачат защото учителя им го играе строг...
Лека вечер на всички \/