Моля помогнете ми :(

[magity]

Здравейте всички.... хич не ми върви литературата.... искам помощ трябва да напиша трансформиващ преразказ на "по жицата" от името на Моканина... ако можете моля да ми помогнете мн ще съм благодарна

[jujulinkaa]

булка за тебе google или pomagalo няма ли ?

[magity]

булка за тебе google или pomagalo няма ли ?

ами азз незнам каде да влизам кво да търся..... кво има в google или pomagalo

[bebeto0o]

Hora na 10 mesta go pusnah toq sait 6te si go sloja ve4e na podpisa ---> www.myschoolbel.info tyk ima si4kooooo

[PerfectByNature]

rodi me mamo tupa...az sama 6te se izrusq ...

[^SeXyTo^^^]

Стига сте се ебавали с момичето, не всички са на "ТИ" с компютрите !
Мила ето ти нещо,дано ти е от полза :




Защо Моканина изрича своята Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)

Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.

Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.

Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.

„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :

-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”

Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.

“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”

Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.

П.С. Провери също и в

Защо Моканина изрича своята Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)

Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.

Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.

Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.

„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :

-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”

Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.

“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”

Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.


П.С. Провери също и в

Защо Моканина изрича своята Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)

Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.

Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.

Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.

„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :

-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”

Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.

“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”

Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.


П.С. Провери в www.referati.com и в www.teenproblem.net/school/

[•._.•No_NaMe•._.•]

булка за тебе google или pomagalo няма ли ?

+1
potarsete malko stiga ste 4akali na gotovo
i kak taka znae6 kakvo da tarsi6 tuk a v drugite saitove nz

[chipi_kaoo]

булка за тебе google или pomagalo няма ли ?

+1
potarsete malko stiga ste 4akali na gotovo
i kak taka znae6 kakvo da tarsi6 tuk a v drugite saitove nz

За кво да търси... и търси.... като може тук да и дадеме линкчетата, нали така е по лесно за нея! Докато има балъци, ще има и тарикати... запомнете

[DaЯk_AнGэL]

Добре де, миналата година бях на Моканина, и тия преразкази не са трудни.На МЕН не са ми трудни, а аз съм дооооста тъпа.. тъй че вместо да седиш пред компютъра вземи че прочети малко по литература и го направи разказа!Айде успех!

[ThunderGoddess]

Прочиташ разказа и почваш наред да превърщав всяко изречение на Моканина да започва с"Аз направих това и това, казах им това и това". Много трудно, правят го трети клас, пффффф. Да ми дават и на мене такива неща по литература, ама ... нейсе

[magity]

булка за тебе google или pomagalo няма ли ?

+1
potarsete malko stiga ste 4akali na gotovo
i kak taka znae6 kakvo da tarsi6 tuk a v drugite saitove nz

За кво да търси... и търси.... като може тук да и дадеме линкчетата, нали така е по лесно за нея! Докато има балъци, ще има и тарикати... запомнете

xixi кво имаш в предвид

[baby_join_me_in_dead]

еми хорааа и аз немоа да го намера насекаде търсих от името на Моканина
ама нямяяя от Гунчо имо от Моканина-НЕ!
плссссссссссс хелп!!!

[TheNewReligion]

булка за тебе google или pomagalo няма ли ?

+1 ! Толкова ли е трудно да преразкажеш текста от името на героя , в минало свършено и съответно минало несвършено време ?

[elitssa_]

Da vi kaja az sm 6ti klas i pravq s16toto transformira6 prerazkaz ot imeto na nqkoi ili v sega6no istori4esko. Na men mi e lesno no literartyrata mi se otdava no vse pak..

[PinkFloydSound]

Стига сте се ебавали с момичето, не всички са на "ТИ" с компютрите !
Мила ето ти нещо,дано ти е от полза :




Защо Моканина изрича своята Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)

Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.

Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.

Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.

„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :

-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”

Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.

“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”

Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.

П.С. Провери също и в

Защо Моканина изрича своята Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)

Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.

Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.

Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.

„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :

-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”

Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.

“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”

Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.


П.С. Провери също и в

Защо Моканина изрича своята Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)

Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.

Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.

Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.

„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :

-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”

Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.

“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”

Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.


П.С. Провери в http://www.teenproblem.net/school/ и в www.teenproblem.net/school/

Мила, случайно да правиш разлика между трансформиращ преразказ и съчинение разсъждение?!
Май не.

[LovePoisoned]

Досега такова нещо не си правила?! На предните произведения???
Кое не ти е ясно?! От името на герой: времето трябва да е минало свършено; изпускат се неща, които няма как да знае и т.н. Нищо особено. Е, трябва и фантазия и най-вече вникване в текста.
Ама трябва и труд. Като гледам, пишеш "не знам" слято, а госпожата ти надали ще се върже на номера с чужди текстове... Хахаха, спомням си, върху "Маминото детенце" правихме съчинение разсъждение (не помня темата вече) и почти всички мързеливци бяха преписали от нета... даже мога да го докажа! (wait) xD И по география трябваше да правим нещо като есе, да разсъждаваме върху даден проблем, две-три момчета четоха нещо от нета... ааа, не можеха да си го прочетат даже. Извинете, ама как ще ми обясните факта, че най-големият слабак в класа ми използваше думи като "интеграция"?! Госпожата се усети и каза: "Това вече мина през другия клас..." Друг път, преразказ правихме, едно момиче бе изкарало там нещо и го учеше наизуст едва ли не... И к'ъв е смисълът, като не можеш да разбереш половината неща, написани там? Аз лично никога не бих си позволила да препиша дословно чужд текст, едно настрана, че вероятността да ме пипнат е силна (все пак даскалите знаят що за езикова култура и речник имат възпитаниците им!), от друга, че ако е на висок стил а ла студенти/професори, най-вероятно голям процент от текста ще ми бъдат неясни. Много е тъп този "бизнес" с чуждите текстове, винаги ще има ученици, които да дублират текстовете си, а и, знаете, в интернет всеки изразява своето си мнение и току-виж се натъкнеш на нечий блог, откъдето преписваш творението, и вече предоволен от "постижението" отиваш на училище, прочиташ го, а то се оказва, че не можеш да се аргументираш и да опровергаеш евентуални несъгласия от страна на другите в училището. А и копираният текст може да е далече от това, което ти мислиш по въпроса. Така че моят съвет е да разчитате на нета само за детайлите, не за цялото, причините ги обясних, няма смисъл да преписваш дословно. Ама на някои хора им пука само за оценката.

[BOOK_FAN]

rodi me mamo tupa...az sama 6te se izrusq ...

Амин

Стига де!Ако ще се подигравате на някой,правете го чрез лични съобщения!А преразказът не е труден-мойеш(ако наистина не можеш да неправиш нищо сама) да препишеш части от текста със лека промяна в думите,лицето и глаголното време!Аз правя така и (пу-пу) имам отлични оценики!

[sladkish_14]

еми хорааа и аз немоа да го намера насекаде търсих от името на Моканина
ама нямяяя от Гунчо имо от Моканина-НЕ!
плссссссссссс хелп!!!

АБЕ ВИЕ САКАТИ ЛИ СТЕ?ТЪПИ ЛИ СТЕ? ... Че едно съчинение в 7 клас не можете да напишете авееее какво стана с тия хора,не разбирам...това е толко лесно..ако знаете на-горе какво ви чака,сигурно тука темите ще са пускани само от вас...А и съчинението не се пише пред компютъра,да кажа...то на готово не става....още по-малко,ако прекарвате 24 часа пред него,пък после напишете ми го...И какво като ти го напишем и ти го препишеш????Какво ще научиш,да ти кажа...НИЩО ...bb Аман...

[d1xXx]

jujulinkaa написа:
булка за тебе google или pomagalo няма ли ? Smile


+1 кво само чакаш на готово потарси и ако неможеш да го намери6 тогава пиши тема

[ROKER_KRIS]

Абе верно потърсете в реферати.цом и разни сайтове пълно е с теми.
АААААА аз утре съм кандидат-студенткси изпит какво правя тука се питам ще се успя

[sisku955]

Аве айде по-леко ве! За какво е този сайт?!