И този момент дойде... Може би го очаквах.. Знам ли и аз? Само при мисълта, че всичко ще ми липсва ужасно много и се побърквам... Още не мога да оправя и да подредя напълно мислите си, но в главата ми са единствено красивите спомени... Всичко свърши... милите думи, нежните докосвания, страстните целувки и прегръдки... Нищо няма... Караниците, ядовете и огорченията... Тях също ги няма... Празнота, само това чувствам, празнота... И как ще се справя, не знам, как ще продължа напред? Знам, така трябваше да стане... но е трудно и БОЛИ........
Исках просто да споделя мъката си