Здравей!
Не съм чел коментарите на другите, но положението ми е много познато. Миналата година когато това се случи с мен (а и ме унижи приятелката ми на всичкото отгоре) изгубих всякаква способност да се справям с малки психически проблеми за няколко месеца. Истината е че мене Рап музиката и четенето на някоя яка книжка ми връща душевния покой. Все пак ние тук нямаме 20 години а времето лети, така че за няколко месеца се взех в ръце, разбрах че отчаянието не е нечина и започнах да се уважавам. Излизахме с приятели, пийвахме, пускахме Еврофутбол (хазарта много ме влече ), карах си мотора и накрая приятелката ми уж разбра какво е направила..
Сега пак съм с нея, и тя ми се моли .. а не аз. Обичам я, но пак имаме проблеми и се надявам да се оправим.. Както и да е, истина е че това което не ни убива ни прави по-силни! В труден момент би трябвало да осъзнаеш истини за себе си.. да откриеш талантита си и тн.
Няма смисъл да се отчайваш, живота и без това не е розов като цяло!