ПрОсТо иСкАм дА сПоДеЛя!
Аз съм момиче на 15 години.
Водя един нормален живот,който може да води един тинейджър.
Въпреки това,че родителите ми са в Гърция от 10 години аз се справям със всяко едно препятствие,което ми поднася живота.
Kато всеки тийн си имам своето любовно разочарование,но и своите щастливи мигове прекарани с любим човек.
Справям се в училище,до толкова колкото да е доволно семейството ми,а и самата аз.
Имам познати много,а истинските ми приятели се броят на пръсти,но те са до мен постоянно,затова не са ми нужни други.
Живея в едно градче в което винаги се случва нещо интересно.
Не се учудвам вече от нищо в живота.Наблюдавам отстрани кой какво прави и какво преживява и знам,че ще дойде ден,в който и аз ще премина през този път.Път препълнен с трудности и в същото време път препълнен с много емоции и преживявания.Говоря за пътя през който минават възрастните...
А сега минавам пътя на тийновете.Проблемите ми ги имат всички,но въпреки това всеки ги изживява по-различен начин.
Винаги съм била спокойна и винаги съм се радвала на това,че имам този късмет да съществувам на този свят.Винаги съм наблюдавала околните с голям интерес и съм расаждавала над много работи в живота.
Дойде един етап в живота ми,в който не се чуствам вече толкова спокойна и съм много по-избохлива и раздразнителна от преди.
Случи се едно едно нещо...В живота ми навлезе момче.И преди си ги е имало,но никога не бях ги допускала до себе си толкова близко,колкото това.
Той е на 20 години.Държеше се с мен така както никой друг.Отдадох му се изцяло.Той е първият с който бах истински.Но както всичко друго и това си има своя край.Искам да продължа всичко на ново,без него.Трудно ще ми,но ще дам всичко от себе си,за да не се мъча повече и да се върна към стария си начин на живот,в който пак ще бъда спокойна.Но с единствената разлика,че от мен ще липсва нещо.И това нещо ще остане при момчето,което обичах истински за първи път...Част от мен остана при него...Той не ме оцени.Тука слагам край на мъченията си с него!
Сега ще започна на ново!!!
Благодаря,че отделихте време за моята история!