Преди малко повече от 2 години бях в подобно състояние-приятеля ми не искаше да е с мен, но по други причини-не ме обичал, не можел да ми даде, това което заслужавам ала бала и бях като полужива 1 седмица, докато той не се прибра от казрмата, за да си поговорим......Не че си говорихме супер много-просто човека бил в болница и го налегнала депресията. Та тогав майка ми каза-не се тревожи излишно преди да е станало каквото и да било. Не знаеш точно какво ще се случи и не е нужно предварително да оплакваш мъката си. Аз не я послушах-щом на лекции ревях и пишех, смятай в какво състояние съм била.
Но в крайна сметка не се слчи нищо ужасн и сме си заедно вече 3 години и половина кажи-речи............понякога и на мъжете им се случва да ги избие бушона. Нищо фатално и непоправимо не се е случило.
Аз какво да кажа като съм с 1 човек, с който дори не мечтаем за едни и същи неща.................Тези дни имах много тежки разговори с него и осъзнавам че може би си губя времето, защото колкото и да се обичаме 2-мата, след като той не иска да поеме инициатива за брак, дом и семейство, аз едва ли ще съм с него още много време.