Есе по философия

[tedi 67]

Моля помогнете ! Трябва ми есе по философия на темите: ''Времето е мъдрост '' , ''Егоизмът - сила и слабост '' СПЕШНО Е ! \/

[aniezina]

Добре де, помисли малко! Егоизма! Постигаш ли нещо с него-разбирасе!
Сила е защото постигаш целите си с цената на всичко! А е слабост, защото винаги си сам, никой не обича егоисти защото ако обичаш егоист все някога ще те пожертва за себеси, сега продължавай да мислиш

[A_Loving_Girl]

Времето е мъдрост

казва се, че едно от нещата, от които човек е най-зависим, е времето.
но как може да сме зависими от нещо, което дори не можем да видим? или
го виждаме като погледнем циферблата на часовника? но за мен онази
машинка не е показател за време, а ориентир, по който да разберем колко
минути ни остават до следващото задължение в програмата ни за деня.

жалко е как може да сме подвластни от нещо толкова абстрактно и в същия
момент всевластно. уникална е магията на времето. всяка отминала секунда
е единствена и неповторима и връщане назад няма. затова е най-добре да
използваме всеки момент, така че да си го спомняме, а не да оставяме
нещата просто да се случват.

но в какво се крие мъдростта на времето? да си мъдър значи да можеш, да
се справяш, да знаеш отговорите на въпросите, които си способен да
зададеш на себе си.

в тази насока времето е най-мъдро, защото с неговото преминаване всичко
се разкрива, откриват се всички въпроси, които ни вълнуват.

но как може да сме сигурни, когато често научаваме истината твърде
късно? сякаш стана банална репликата “когато му дойде времето”, защото
не може да оставим всичко и да чакаме нещата да се случват сами. все пак
мъдростта на времето се крие в това да разкрива истината, а тя зависи от
нашите действия в миналото.

казват, че човешкият живот е съвкупност от късмет, хиляди вероятности и
само една истина – тук и сега.

-доброто или не. хиляди са вероятностите пред нас и възможностите след
това. можем да предположим какво ще стане, но крайния резултат може да
ни го разкрие само времето. а истината? истината е онова, което всички
търсим и борейки се с времето, понякога го намираме. но най-истинско си
остава това, което се случва тук и сега.

а какво би станало, ако нямаше време? нищо нямаше да има нито начало,
нито край.

нямаше нещата да се променят, нямаше ние да се променяме, нямаше да
порастваме, а така нямаше да живеем пълноценно. опитът, който натрупваме
с израстването си, ни прави по-мъдри. сякаш колкото повече време минава,
толкова повече отговори намираме. времето ми разкрива мъдростта си и ние
поемаме от нея.

а различното време, различното място ни правят единствени и уникални,
както всяка преминала секунда.

една секунда може да погълне в себе си един цял човешки живот, докато в
един час можем да открием само едно безцелно съществуване.

но дали ние преминаваме през времето или то през нас? може би като се
вглеждаме в миналото и правим планове за бъдещето модерираме времето и
преминаваме през него, а то ни отвръща със същото като ни състарява
отвън и ни прави по-мъдри.

а изминалото време е...