.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 8 от общо 8
  1. #1

    Мина много време..прекалено много..а всякаш беше вчера..

    Писал съм няколко пъти тук за проблемите си и винаги те ми помагали, но аз самия не мога да изпълня някой от съветите .. Ще разкажа накратко какво става при мен.

    Моля ви да го прочетете и да си дадете мнението..

    Преди много време се запознах с 1 момиче и тръгнахме. Може би някой от вас знаят какво е чувството, когато се харесвате с някого и тръгнете тогава . И от двете страни да има желание..така беше и при нас. Беше най готината ми връзка до сега и никога няма да забравя чувствата, които изпитах тогава. Бяхме заедно 3 или 4 месеца.. На нея й се наложи да замине за нейния си град за месец и малко и така поддржахме врзка с нея по телефона. Беше готино, вярно - на моменти не се разбирахме, но това го има във всяка връзка. С нея бяхме хем приятели, хем гаджета.. и при това лудо влюбени един в друг. Никога не бях обичал момиче така, както нея. Говорихме си по цял ден, беше просто супер. Отидох при нея за няколко дни и тва бяха също най готините ми дни от цялата ваканция, а и от връзката ни изцяло.. Когато тя се върна бяхме заедно още няколко дни и се наложи да се разделим..първоначално ми обясни (то си беше и така де..) че техните й правели проблем за това да си има приятел (била прекалено малка, а е на почти 16..) Разделихме се, но супер много си мислихме един за друг. Бяхме разделени не от липса на чувства, а от обърканост и чувство за размисли. Станахме много близки с нея, почти като гаджета отново..беше суперско, но аз почти 90% от случайте прецаквах нещата.. Карахме се за глупости, за които не би трябвало да се караме, но.. Тя ми беше нещо като сестра, а аз на нея като брат..говорихме си и знаехме всичко един за друг. Когаот на някой му беше кофти и на другия му беше кофти..абе все едно сме заедно.. Мина време и така нещата станаха още по близки..разменяхме си и по някоя целувка, когаот бяхме сами.. След време си говорих с нея за това, защо се разделихме..тя ми отговори, че съм я бил ревнувал - вярно, ревнувах я, но в границите на нормите. Питах я просто с кой е била, тя сама ми обясняваше кой какъв е, къде е ходила, кво е прайла..както и тя мен ме питаше такива работи, но се радвах, защото виждах, че я интересувах. След това нещата започнаха да загрубяват..започнахме да се караме..търпението един на друг ни се губеше, карахме се за дреболий, които после ставаха огромни скандали И така лека полека шансовете си ги хвърлихме на вятъра.. Много пъти сме се обиждали, наранявали и т.н., но въпреки това пак продължаваме да се опитваме въпреки съдбата да поддържаме контакти. Не знам, имам чувството, че всичко е против нас двамата да имаме някаква връзка, било то и приятелска.. Не мога да си я избия от главата (нея). Минаха 6 месеца от както се разделихме и все още ми се въртят по цял ден мисли за нея - за това какво е било преди, колко готино съм се чувствал и така..живея с миналото, но когато остана сам е така. Вярно, замислям се понякога когато съм и сред приятели, но става рядко.. Винаги ми е било готино да си ги спомням, защото бяха най прекрасните мигове, които съм имал с момиче. Разбрах какво е да обичаш и да бъдеш обичан, но..явно не можем да сме заедно. Давах всичко за нея, карах я да се чувства като принцеса и т.н., не исках нищо от нея насила..просто самия аз имах желанието да й показвам всеки път какво значи за мен..
    Сега мина много време и въпреки всички тея неща се опитвам да си ги избия от главата, защото ми пречат да продължа напред и да намеря някоя друга девойка, с която да бъда щастлив. Не мога и не мога да си я избия, защото я виждам всеки ден..говорим си и през деня се виждаме..не мога да се огранича..Знам какво трябва да направя и как да го направя, а не мога..Хората казват да слушаш разума си, когато си нещастен в любовта и аз го слушам, но все нещо ме влече към нея..

    Та моля ви, какво бихте направили, как бихте продължили напред, какво..имам толкова много въпроси, а не знам какво да правя


    Благодаря ви..

  2. #2
    Аватара на Sevt
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    София
    Мнения
    945
    Абе не разбрахте ли, че дума всякаш няма :/
    1. България е еднонационална, монолитна държава, неподлежаща на разделяне по нито един от следните принципи: верски, етнически, културен.

  3. #3
    Мега фен Аватара на MiMcHeToOo
    Регистриран на
    Jul 2007
    Град
    Там
    Мнения
    3 192
    Ох кофти работа.. Що не опиташ да поговориш с нея? Да и обесниш, че ти е на сърцето.. ? Може пък да те разбере и да е пораснала за техните..


    Животът е адът описан в Библията!

  4. #4
    След като се разделихме с нея започнахме да опознаваме едни черти в характера си, където не сме предполагали, че сме имали. Сега нито тя, нито аз искаме да бъдем заедно, защото и двамата сме се променили супер много и просто разбирам, че не искам да съм с нея, нито тя с мен. В мен е останала една частица от миналото, което постоянно ми показва, че искам да бъда с нея и нещата да бъдат, както преди, но просто е невъзможно, защото и двамата не искаме заедно..
    За някой това време, което съм пропилял може да е било напразно, но аз се радвам, че го направих, защото разбрах много за отношенията между хората и не вярвах, че мога да бъда с някой толкова близък..не съжалявам, че съм го имал, но съжалявам, че го изгубих по такъв смешен и шибан начин.
    Чудя си се на акъла как вече толкова време не мога да я преодолея и какво толкова ме връща назад..как може да изпитвам нещо към нея след всички тези неща, и още да си създавам някакви илюзии от чувствата, че искам да бъда с нея, а същевременно знам кое е правилното - и то е да я оставя..но не мога и не мога и не знам защооооо Много се измъчвам, а вече не мога така..

  5. #5
    много кофти ... извини й се ... поправи се ... докажи и че я бицаш успех ех тази любов е толкова тънко нещо ...

  6. #6
    Мога да ти кажа само,че когато имаш желание за един човек,когато го обичаш и повече от всичко на света искаш да си с него,последното нещо което трябва да ти минава през ума е: "всичко е против нас двамата" или "явно не можем да сме заедно"...
    Защо не и кажеш това което си написал тук?Със сигурност ще и се свие коремчето..

    Успехи пич
    Аз знам не съм идеална..инат съм,устата,реална..наивна,п

  7. #7

    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    v edno sypersko grad4e
    Мнения
    304
    ami ti sam razbira6 kakvo e stanalo i kakvo trqbva da stane,pozdravqvam te za tova,4e si osuznal tolkova ne6ta ako pita6 mene opitai se da ne misli6 tolkova za neq,opitai se da izliza6 pove4e s priqteli,zabavlqvai se,vijdai se s novi hora i tursi 6tastieto drygade 6te vidi6 4e dori to samo 6te doide a ako e pisano moje da doide otnovo s neq ,no ne se znae,opitai se da produlji6 i da ne se izmu4va6 za6toto jivota hybav (kakto sam si razbral) Yspeh
    In my dreams I'll always see you soar Above the sky,
    In my heart There will always be a place For you for all my life,
    I'll keep a part Of you with me
    And everywhere I am
    There you will be

  8. #8
    Мина наистина много време. Близо 6 месеца, половин година прекарана в страдания и разочарования, мъки.. Много пъти съм се питал какво толкова ме влечеше към нея, какво толкова ме спира да я оставя..какво се питах.. Явно съм обичал другото момиче, тази което ме даряваше с любов и разбиране, а не тази, която ме кара да страдам. Опитвах се да върна нещо отдавна изгубено, а е било невъзможно. Достатъчно време страдах - и аз, и тя..
    Помня всичко, все едно беше вчера и точно затова страдам. Бях най щастливия човек, когато бях с нея и сега не мога се примиря..още. Винаги ще я обичам и винаги ще бъда близо до нея, когаот има нужда от помощ, но е явно, че пътищата ни се разделят. Боже, бих дал всичко ,че да бда с нея и явно това ми е грешката.. Всичко свърши и трябва да продължа напред..

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си