При какви обстоятелства се заразява човек с менингит ?

[qwqwqww]

Как може човек да се зарази с менингит и всеки менингит ли е смъртоносен ?

[Water_lili]

сигурно има и други начини за заразяване ,но единственото за което се сещам в момента е при охапване от кърлеж, ако той е приносител на вируса. Относно това дали е смъртоносем мисля че не винаги но ако не се лекува беднага остават тежки последствия

[batkodoki]

Как може човек да се зарази с менингит и всеки менингит ли е смъртоносен ?

човек с менингит не се заразява
заразява се с инфекциозни агенти, които при определени условия водят до менингит.

"...и всеки менингит ли е смъртоносен ?" - не разбира се! при все, че си остава много сериозно заболяване - днес Медицината успешно се справя в повечето случаи, особено "хванатите" навреме.

[rumka88]

Вирусни менингити

Менингитът е възпаление на мозъчните обвивки. Той се причинява от вируси, бактерии, спирохети, гъбички, паразити, пряко дразнене на мозъчните обвивки от токсични вещества.

Вирусните менингити протичат като остро фебрилно /с повишена температура/ заболяване с менингеален синдром, с бистър ликвор /гръбначно-мозъчна течност/ и доброкачествен ход.

Най-важният признак е менингеалния синдром, проявяващ се с главоболие, повръщане, ригидност на врата /невъзможност за навеждане на главата към гърдите поради контрактура на вратната мускулатура/, свръхчувствителсност към светлината и звука. Само в средна Европа са познати над 50 типа вируси, причиняващи менингит.

Най-голямо значение имат три вирусни групи, които спадат към чревните вируси: Коксаки-вируси, ЕСНО-вируси и полиомиелитни вируси.

При Коксаки-вирусния менингит инфекцията се пренася от човек на човек по въздушно-капков или стомашно-чревен път, като най-често предизвиква епидемия между децата през летните месеци.

Началото на менингита е остро, с повишаване на температурата до 38-39 градуса С, главоболие, повръщане, свръхчувствителност към светлина.

Обикновено заболяването преминава за няколко дни, без особено лечение. Рядко обаче то може да продължи до 3-4 седмици или даже до 2 месеца. Ликворът е бистър.

Леченето е насочено към основните симптоми. Противотемпературни и противогърчови средства, а по показание кортикостероидни и обезводняващи препарати. Лечението се провежда в болнично заведение. Прогнозата е добра.

При ЕСНО-вирусния менингит инфекцията прониква през стомашно-чревния тракт. Вирусите достигат до мозъчните обвивки по кръвен път. Епидемиите избухват през летните месеци.

След изтичане на инкубационен /безсимптомен/ период от 3-5 дни температурата се повишава и се развива менингиален синдром: главоболие, повръщане,ригидност на врата, свръхчувствителен към шум и светлина. Появяват се стомашно-чревни разстройства. Болестта продължава няколко дни до 3-4 седмици. Специфично лечение няма. Провежда се симптоматично лечение както при Коксаки-вирусния менингит. Прогнозата е благоприятна.

Вторичните вирусни менингити се характеризират с това, че мозъчните обвивки се засягат след като вирусът е поразил друг орган или система. Тук се включват полиомиелитният менингит, грипният менингит, варицела-зостерменингит. При тези менингити често се наблюдава увреждане на централната нервна система.

Лечението е както при другите вирусни менингити.

[rumka88]

Гнойни менингити

Менингококов/епидемичен/менингит

Гнойни менингити се причиняват от различни гноеродни бактерии и се характеризират с гнойно възпаление на мозъчните обвивки и гноевиден ликвор. Най-често причинител е менингококът, на който се дължат 54-60 % от случаите. Други причинители на гноен менингит са пневмококи, стрептококи, стафилококи.

Най-честият и най-типичният от гнойните менингити е менингококовият /или т.н. епидемичен/ менингит. Заразяването с причинителя менингокок/ става по въздушно - капков път. Менингококи са изолирани от секрети на очите, носа, гълтача, а така също и от кръвта на болните през първите един-два дни на заболяването.

Разпространението на болестта става главно от здрави носители на микроорганизма, които след контакт с болни се заразяват, стават инкубатори на менингококи, без да боледуват. Инкубационният период е различен за отделните болни - от няколко часа до няколко дни, по-рядко - до 2-3 седмици.

От менингококов менингит боледуват лица от всички възрастови групи, но по-често се среща при деца. Началото е остро, нерядко бурно, а в отделни случаи -мълнеоносно, като завършва със смърт. Температурата се повишава бързо, като може да достигне до 41-42 градуса С. Болните са обхванати от треска, оплакват се от силно главоболие, появява се повръщане. Развива се типичен менингеален синдром: главоболие,повръщане, ригидност на врата, повишена чувствителност към светлина и шум. Понякога се наблюдават и генерализирани припадъци.

Засяга се някои от черепно-мозъчните нерви: зрителният, слуховият, лицевият, очедвигателните нерви. Съзнанието може да бъде помрачено още в началото на болестта, а в следващите дни да се развие кома, което е лош прогностичен признак. По кожата се появява червено-кафеникав обрив, който не изчезва при натиск. Изследването на ликвора е много показателно за потвърждаването на диагнозата. Той е гноен и се намира под увеличено налягане.

Лечението на гнойния /менингококов, епидемичен/ менингит се провежда в специализирано болнично отделение. Прилагат се антибиотици, сулфонамиди, противоболкови и противотемпературни лекарства. При ранно активно лечение за 2-3 месеца настъпва подобрение и оздравяване. Прогнозата е сериозна, а при закъсняло лечение - неблагоприятна.

[rumka88]

Менингит (възпаление на мозъчние обвивки)

Това е възпаление на меките мозъчни обвивки, което се причинява от бактерии или вируси. Една част от тези причинители предизвикват гнойно възпаление, а други – негнойно или сериозно. Причинителите могат да атакуват първично централната нервна система; такъв е например причинителят на епидемичния менингит. Други попадат в нервната система вторично, след като вече са развили болестен процес в някой друг орган. Така се развиват вторичните гнойни или негнойни /серозни/ менингити.

Вторичният гноен менингит се получава най-често като усложнение от заболяване на вътрешното ухо. Може да бъде усложнение и на пневмония, бронхопневмония, коремен тиф, салмонелоза, синузит. Инфекциозният причинител попада в нервната система или по кръвен път /например при пневмония/, или от съседните органи /например при гноен отит/.

Серозните менингити могат да бъдат и първични, обикновено вирусни. Такъв е например първичният доброкачествен серозен лимфоцитарен менингит, който понякога придобива епидемичен характер. Серозен менингит е и туберкулозният, който сега се среща по-рядко.

Симптоми

Общите прояви на всички менингити се обуславят от дразнението на менингите /меките мозъчни обвивки/ и коренчетата на периферните нерви. Тези прояви са главоболие, повръщане, светобоязън. При изследването се установява вдървеност на врата /невъзможност главата да се наведе напред/, съпротива при опит да се изправи свитата под пра ъгъл в коляното подбедрица, свиване на краката в коленните стави при опит главата да се наведе напред.

Началото и протичането на различните видове менингити не са еднакви. Така например всички гнойни менингити започват остро. Температурата се повишава бързо и достига стойности до 40-41 градуса. Състоянието на болния е тежко, съзнанието се променя; може да се появи делириум, болният може да изпадне в кома. Нерядко на устните се появява херпес. Тежкото състояние продължава 5-7-10 дни, като постепенно се овладява. Вторичните гнойни менингити се появяват в хода на съществуващата болест в периода на най-бурната й проява или в началото или края на заболяването. Гноен менингит като усложнение на възпалението на вътрешното ухо може да настъпи в периода на острия гноен отит или като късно усложнение при хроничен гноен отит. И в двата случая се развиват описаните прояви на инфекциозната болест: висока температура и тежко общо състояние. Най-сигурното доказателство за гноен менингит е изтичането на гнойна гръбначномозъчна течност при направената от лекар лумбална пункция.

Остро начало с температура и бързо настъпващи признаци на менингеално дразнене имат вирусните серозни менингити, както и някои форми на крайно рядко срещания сифилитичен менингит. Точната диагноза се поставя пак с помощта на лумбалната пункция, при която изтича бистра гръбначномозъчна течност.

Съвсем друго е развитието на туберкулозния менингит. Обикновено то е бавно, започва с общи симптоми: неразположение, безапетитие, отпадналост, леко повишаване на температурата, нарушение на съня. След няколко дни се появява главоболие, което отначало не е типично, но постепенно става постоянно, разпъващо. Към 5-7-10-ия ден се прибавя повръщане, скованост на врата, светлобоязън. Може да се получи увреждане на някои черепномозъчни нерви, например двигателните нерви на очите с появяване на двойно виждане. Обикновено заболяването се разгръща напълно за около две седмици.

Лумбалната пункция дава негноен ликвор.

В редки случаи заболяването на менингите може да протече атипично както при гнойните, така и при негнойните форми. Тогава диагнозата е много трудна, защото липсват изявени признаци на менингеално дразнене.